Айя кимна, докато прикрепяше брошката към роклята си.
— Мога да ти обещая, че нищо лошо няма да ти се случи заради нея — каза той. — Показвай я на стражите, когато влизаш или излизаш от град. Разбра ли? Всеки магьосник, който отказва, подлежи на допълнителен разпит.
Айя се зачуди дали „допълнителен разпит“ се наричаше очевидно неприятната процедура, на която бяха отвели клетия Салнар.
Отне й миг да разбере, че е свободна. Едва усещаше краката си, когато излезе сред есенното слънце. Почти очакваше някой да викне след нея, да я сграбчи и завлече обратно към каквито ужаси се таяха зад затръшналата се врата.
Цялата среща бе протекла изключително любезно. Ала случилото се и заключенията, които тя си извличаше, я бяха разтърсили толкова, че тя влезе в първата попаднала й пивница и седя почти час на една ъглова маса, пиейки кисело вино, докато се бореше със сълзите си. Сетне, с треперещи пръсти, откопча брошката и я постави пред себе си, за да я разгледа.
Среброто беше металът на Илиор. Медът и всички останали слънцебагри метали за оръжия и брони принадлежаха на Сакор. Тези две божества от Квартата бяха закрилниците на Скала, ала от дните на Герилейн Илиор бе почитан повече. А сега Айя бе накарана да носи символа на Светлоносителя, сякаш е престъпническа дамга. Прекрасният сребърен полумесец бе пленен от медния диск.
Кралят слага номера на свободните магьосници, помисли си тя. Страхът й започваше да изчезва, заменян от гняв. Сякаш сме скотове от неговото стадо!
Но те й бяха дали числото, предсказано от Илиор.
Върху масата й падна сянка. Подновилият се страх пръсна мислите й. Тя повдигна очи, очаквайки да види Гоначите, заобикалящи я, подготвили железни и сребърни окови, но се оказа, че е кръчмарят.
Той се настани срещу нея и й подаде малка месингова чаша. Посочвайки към брошката, мъжът се усмихна кисело и каза:
— Пийнете си. Предполагам се нуждаете от подкрепление.
— Благодаря. — Айя благодарно изпи ликьора и обърса устни с ръка, която още потрепваше. Пивничарят беше едър човек с топли кафяви очи. След хладната любезност на Гоначите дори топлотата на един непознат й носеше утеха. — Предполагам сте виждали мнозина като мен, след като се намирате толкова близо до… онова място?
— Случва се всеки ден. Изненадаха ви, нали?
— Да. Отдавна ли е това?
— Започна миналия месец. Чух, че било идея на Нирин. Подозирам, че не се ползва с почит сред колегите ви.
Нещо в поведението му внезапно придоби неискреност. Тя отново погледна в очите му и видя същата обезоръжаваща невинност, която бе зърнала в погледа на заловилия я млад маг.
Вдигайки чашата си с вино, тя го погледна с поопулени очи над ръба й.
— Много ме е страх от него, но пък той само изпълнява дълга си. — Тя не се осмели да докосне ума му, а само много предпазливо потърси магия около него. Откри я: под туниката си той носеше амулет, който предпазваше от прочитане на ума. Дебелакът беше шпионин.
По-малко от един миг й бе необходим да разбере това, но Айя побърза да се отдръпне, да не би още някой шпиониращ да я усети.
Кръчмарят продължи да я залива с алкохол и въпроси, разпитвайки за нея и изгарянията, явно опитвайки се да изтръгне нещо, което да използва срещу нея. Айя продължи с равнодушните баналности, докато той накрая не реши, че тя е дребна магьосница и при това не от най-умните. След като я покани да се отбие отново, той я остави. Айя се насили да допие противния оцет, минаващ за вино, сетне се отправи да види дали сивогърбите са оставили нещо от багажа й.
Ужасеният поглед на нейния ханджия бе достатъчно потвърждение, че действително са били тук. Тя забърза по стълбите, очаквайки да открие пълен хаос.
С изключения на липсващия символ, който бе оставила на излизане върху вратата, всичко си изглеждаше на мястото. Раницата й си стоеше върху леглото, точно както я беше оставила. Който и да бе претърсвал стаята, не беше използвал ръце. Айя затвори и залости вратата, след което поръси пясък в кръг по пода и започна да очертава нужните защитни символи, за да създаде безопасно място за заклинаване. Когато бе готова, тя седна сред кръга и предпазливо отвори ума си, дирейки някакво ехо от претърсвалите и техните методи. Постепенно в ума й изникна мъглив образ: мъж и жена, придружени от сиви гвардейци. Жената беше облечена в бяло и носеше къс жезъл от полиран червен обсидиан. Седейки на тясното легло, тя бе притиснала краищата му между дланите си и бе използвала магия…