— Почти девет години, милейди — отвърна портиерът. — Подарък от краля.
— Разбирам. Херцогът у дома ли си е?
— Да, милейди. В откритата галерия е. Ще ви заведа.
Той я поведе през огромната сводеста зала, редица стаи и вътрешни галерии. Атион все така бе величествен, ала славата изглеждаше помрачена, сякаш над самото здание е надвиснала тъгата на господаря му. На места работеха слуги, лъскайки и чистейки, но мебелировката и украшенията, дори ярките стени, изглеждаха по-захабени, отколкото тя си спомняше.
Някога тук ехтеше музика, примесена със смях. И търчаха деца. Тобин никога не беше виждал това място.
— Как е лорд Риус?
— Тъгува, милейди.
Откриха херцога да се разхожда сред галерия с колони, от която се откриваше гледка към градините на замъка. Ако се съдеше по прашните кожени ботуши и куртката му, той бе прекарал деня на седлото и едва наскоро се беше върнал. Млад паж вървеше след него, забравен.
Като малък Риус винаги бе изтърчавал насреща й, за да я посрещне. Сега той отпрати слугите и мълчаливо се взря в нея.
Айя се поклони и се загледа в изоставената градина.
— Лелите и чичовците ви си играеха с мен в орешака.
— Вече всички са мъртви — отвърна херцогът. — Без чичо Тинир. Чумата отне жена му, а кралят — дъщеря му. Сега се е сдобил с ново имение в северните земи.
Под тях минаха двама градинари, дърпащи количка с тор. Висок, плешив мъж в скъпа роба изникна от розовите храсти, за да ги наблюдава как работят.
При вида му херцогът сви неодобрително устни.
Айя погледна към непознатия, опитвайки се да разбере кой е.
— Имате гост?
— Неколцина.
Риус я отведе в стая, осветена от няколко лампи. Затвори вратата, а Айя я запечата, за да разговарят на спокойствие, без да бъдат чути.
— Мъжът в градината е лорд Орун, отговорник за хазната. Сигурно го помниш? — попита Риус, обикаляйки кръглата масичка, оставена в средата на помещението.
Айя остана край вратата, наблюдавайки го как крачи като притиснат вълк.
— Да, той често гостуваше по времето на баща ти. Помня, че Тарин го ненавиждаше.
— Същият. Сега се е издигнал и служи като ухо на краля. Не е човек, на чийто път да се изправиш. Слава на Илиор, Ериус не уволни главния канцлер Хайлус. Той е в състояние да спира благородниците да не се изяждат взаимно.
— Но какво прави Орун тук?
— Познавал е баща ми, а сега възнамерява да опознае мен. Този път е довел със себе си някакъв свой млад братовчед и иска от мен да го назнача да отговаря за конюшните.
— Разполага шпионите си.
— Заобиколен съм от тях. Дари ме с неколцина пажове и много красива певица, за която подозирам, че предвижда за леглото ми. Сега я няма, иначе щях да ти я представя.
Той седна и насочи уморен поглед към нея.
— Значи и ти се върна? Доста време ти трябваше.
Айя подмина забележката му.
— Ходих да посетя детето ви, милорд. Принц Тобин ви изпраща почитанията си и казва, че му липсвате.
— В името на Квартата, само ако знаеш колко ми липсва на мен!
— Тарин ме остави с обратното впечатление.
Бузите на херцога се зачервиха от гняв.
— Ненапразно казват, че лъжите се множат като червеи върху труп. През всички тези години криех тайната си от него. Сега лъжата загнои помежду ни и ни раздели.
— Защо?
Риус махна ръка към стаята, но жестът му обхващаше по-скоро целия замък.
— След като сестра му вече я няма, за да ми връзва ръцете, крал Ериус предпочита да ме държи близо до себе си. На по-голямо разстояние от Еро не ми е позволено да се отдалечавам. Дали да доведа Тобин тук, където Ериус и магьосниците му идват да гостуват, когато им скимне? Не, наместо това отпратих човека, който ме обича по-силно от роден брат. Отпратих го да бъде за Тобин бащата, който аз не мога да бъда. — Той прокара ръка по лицето си. — Поредната жертва.
Айя отиде до него и взе ръката му.
— Тарин още ви обича и поддържа обичта на детето ви към вас. Нима кралят не би ви разрешил да посетите сина си?
— Може би не, но… страхувам се. — Последните думи сякаш го задушаваха. — И двамата знаем какво е Тобин и какво ще бъде, но тя е и единственото, което ми е останало от Ариани. Никаква саможертва не е достатъчно жестока, ако това ще я държи в безопасност.
— В такъв случай ще накарате сърцето си да ми прости. Отлично знаете защо се държах настрана. — Тя извади брошката от торбица на колана си и я подметна на масата. — Дадоха ми това в Еро.