Херцогът я огледа с отвращение.
— А, да. Значките на Нирин.
Сега Айя крачеше из стаята, разказвайки му за посещението си в столицата. Тя приключи историята с претърсването, което беше видяла, и със заклинанието, което онази магьосница бе използвала.
Риус избухна в горчив смях.
— Прекалено си назад със събитията. Нирин се е превърнал в оракул и твърди, че е сънувал узурпатор, който ще свали Ериус от трона — фалшива кралица, отгледана с некромантство. Не беше достатъчно да избият невинните с кралска кръв. Сега ще търсят знаци и чудеса.
— Мисля, че е получил същото видение като мен, но го тълкува неправилно. Или го прави умишлено. Не е било достатъчно да избият момичетата наследници. Нито една от тях не е била предречената. Затова сънищата продължават. За щастие не е успял да види Тобин ясно. Мисля, че за това трябва да благодарим на магията на Лел. Но въпреки това Нирин усеща какво се задава. Затова магьосниците на Скала биват номерирани и насочвани едни срещу други.
— В името на светлината! Ако открият Тобин, преди тя да е достатъчно голяма, за да се бие, да поведе…
— Не смятам, че понастоящем ни застрашава подобно нещо. Но очевидно се досещат, че е замесена магическа защита. Защо иначе биха претърсвали по подобен начин стаята ми?
— И си убедена, че не са открили нищо?
— Не видях нищо подобно. Но рано или късно кралските шпиони ще си припомнят връзката между семейството ви и мен. Само се надявам присъствието на Аркониел в замъка да не привлече внимание.
— На никого не съм казвал за него. Дръж го далеч от града, за да не бъде вписан.
— Това възнамерявам. Нирин да е показвал интерес към детето?
— Никакъв. Разбира се, той си има Гоначи, които да ангажират вниманието му. Хубаво общество си изгражда.
— В смисъл?
Риус сплете пръсти пред коляното си и се загледа към траурния пръстен на лявата си ръка.
— Носят се слухове за тайни срещи, провеждани извън града.
— И Ериус не прави нищо? Не мога да си представя подобни слухове да останат без реакция.
— Те му служат. Или поне така смята той. Колкото и да е предпазлив за съперниците си, Нирин и следовниците му са неговото сляпо петно.
— Нищо чудно самите те да са се погрижили за това. Как ви се струва кралят тези дни? Забелязват ли се следи от майчината му лудост.
— На пръв поглед няма нищо общо с нея. Случилото се с момичетата… — Той уморено махна с ръка. — Ериус не е първият, който взема такива безскрупулни мерки, за да осигури престола си. С години Нирин му е пълнил главата със страхове за предатели и съперници, сетне си е спечелил благоволението му, отправяйки люде към ешафода. Лудата Агналейн не се възползваше от магьосници, а синът й не се отделя от своите. Нирин се перчи с „виденията“ си, но беснее срещу поклонниците на Илиор, магьосниците и всеки, осмелил се да спомене Пророчеството от Афра.
— Колко са Гоначите му?
— Някъде около двадесет. Много от тях са млади и той ги държи много изкъсо. Но пък сред кралския двор има и такива, които разпознават силата му и го подкрепят. Сред тях е лорд Орун. С всичките си тези бродения, Айя, колко магьосника успя да привлечеш към каузата ни?
— Повече от Нирин. Но позволете ми да запазя това в тайна, докато не настъпи нужният момент. Освен това знаете, че само магьосници няма да са в състояние да поставят Тобин на трона. Трябва да имаме армии. Все още ли сте склонен да поемете риска?
Лицето на Риус се превърна в мрачна маска.
— Нима ми е останало нещо, което да изгубя? Тобин не може да остане скрит вечно. Той трябва да… — Херцогът разтърка очи и въздъхна. — Тя трябва да се разкрие и или да вземе престола, или да умре. Ако бъде разкрита преждевременно, никой от нас не ще оцелее. Където съществува такава категоричност, воинът не вижда риск.
Айя хвана ръката му и я стисна.
— Светлоносителят е избрал не само Тобин, но и вас — и неслучайно. Както казахте, трябва да продължим да бъдем предпазливи. Дори благосклонността на Илиор не ни гарантира успех. — Тя приседна назад и се загледа в изпитото му лице. — Ако трябваше да поемем на поход днес, каква войска бихте били в състояние да свикате? Кои благородници ви подкрепят?
— Тарин, разбира се, и неговите хора. Нианис, мисля, също Солари. Те ще ме подкрепят. Чичо ми не обича краля и има кораби. Онези, които са изгубили жените и дъщерите си заради Ериус — мнозина от тях биха били склонни да подкрепят една законна кралица, ако сметнат, че победата е възможна. Значи пет хиляди, може и повече. Но не и в подкрепа на едно дете, Айя. Не мисля, че в този момент биха подкрепили Тобин. Ериус е силен крал, в много отношения — добър владетел. Освен това още съществува напрежение откъм Пленимар. Както когато Агналейн умря, а Ариани беше още прекалено малка.