Тя го потупа по рамото.
— Не, те не бива знае за мен. Не казва?
— Няма! — обеща Ки, мятайки заговорническа усмивка на Тобин. Историята за вещицата представляваше чудна тайна. Самата вещица беше неописуемо съкровище.
— Трябва да се прибираме. — Тобин хвърли нов притеснен поглед към небето — то се бе затъмнило в златно лилаво зад черните върхове. — Можем ли да ти дойдем на гости? Каза, че ще ме учиш.
— Дойде време. Още рано учи. — Тя пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. Подплашените коне дотичаха обратно, повлачили юзди в снега. — Но може идва.
— Кога? Как да те намерим?
— Търси. Намира. — След тези думи тя изчезна сред мрака.
— В името на пламъка! — Ки подскачаше развълнувано и бутна Тобин по ръката. — Тя е точно както ти каза! Истинска вещица. Уби котката, без дори да я докосва. И ни предсказа бъдещето, чу ли я? Воини! — Той нанесе съкрушителен удар на някакъв въображаем противник, при което се сви от болка. Но това не го забави особено. — Двамата заедно! Принц и оръженосец.
Тобин повдигна ръка и Ки я хвана.
— Заедно. Но не бива да казваме на никого — напомни му Тобин, комуто добре бе известна склонността на оръженосеца да изтърсва каквото му дойде на ума.
— Заклевам се в честта си. С мъчения не ще го изтръгнат от мен. Както впрочем ще ни посрещнат вкъщи! Слънцето вече със сигурност е залязло. — Хвърли печален поглед към съдраната си туника. — Как ще обясним това? Ако Нари разбере, тя ще ни забрани да излизаме и на двора!
За момент Тобин задъвка устната си, знаейки, че Ки е прав. Макар Аркониел да се застъпваше за тях, Нари продължаваше да се паникьосва и да ги гълчи всеки път, когато останеха прекалено дълго извън погледа й. Мисълта да изгубят новооткритата си свобода ги ужасяваше.
— Просто ще й кажем, че Дракон се е подплашил. Това дори не е лъжа.
Глава двадесет и девета
Риус се върна в Еро преди изтичането на месеца, отново оставяйки Аркониел и Тарин да се грижат за момчетата.
Разграничил наставническите си отговорности по свой вкус и по този на младите му обучаеми, Аркониел разполагаше с предостатъчно време, за да се занимава със собствените си проучвания. На Айя й стигаше да се разхожда из земите, събирайки идеи и практикувайки умението си за онези, които можеха да си платят. Аркониел от своя страна винаги бе мечтал да създава и учи. Сега Илиор му предоставяше и възможността, и средствата да го стори.
Към втората половина на кеммин стаите на третия етаж най-сетне бяха завършени и той се сдоби с две от тях: малка, удобна спалня и голяма стая с висок таван до нея. Като отплата за грижите на магьосника за Тобин, херцогът му бе предоставил неограничен бюджет да провежда проучванията си.
За пръв път от иначе скитническия си живот Аркониел имаше време и средства да се занимава с по-сложни магии. Далеч преди стените да бъдат измазани, той вече бе започнал да мебелира работния си кабинет. През следващите няколко месеца неспирно пристигаха пратки с книги и оборудване. От пещите и леярните на Илани дойдоха хавани, тегели и реторти за алхимическите му проучвания и изработването на магични отвари. От Алистън се сдоби с маси, мангали и инструменти, достатъчни да запълнят друга част от стаята. От мините в северните територии заръча да му изпратят кристали, а за билките, рудите и другите редки субстанции, които не можеха да се намерят тук, писа на познати магьосници. Започна да се чуди дали една стая ще му е достатъчна. За да се отблагодари за щедростта на херцога, Аркониел се постара да приготви всички билкови лекарства, които знаеше, за да попълни домашната аптечка в замъка.
Тъй като не смееше да пише за Тобин, изпращаше дълги писма на Айя, в които разказваше за напредъка си, за плановете и надеждите. В редките й отговори се съдържаше одобрение и насърчение.
Ето какво би могло да бъде Третата Ореска, пишеше тя, подбрала думите си много внимателно. Не един магьосник, работещ сам, а мнозина, споделящи знанието си с цели поколения ученици. Очаквам, че ще имаш да ми покажеш много нови неща, когато се срещнем отново.
Той възнамеряваше да оправдае очакванията й. И то с нещо далеч по-впечатляващо от нова огнена магия.
Първата сериозна снежна буря за годината се развилия на петата нощ на цинрин. На следващия ден светът се ширеше в белота под синьото небе. Момчетата просто не можеха да слушат уроци, когато навън ги очакваше подобен пейзаж. Поклащайки глава, Аркониел бе ги пуснал, за да се оттегли в кабинета си. Скоро след това дочу смях. Отивайки до прозореца, видя Тарин и момчетата да строят снежна крепост на поляната. Склонът около тях приличаше на посипан със сол. Единствено на мястото, където стояха, белотата беше нарушена. Пътят и мостът бяха изчезнали под снега. Само реката оставаше, виеща се като дебела черна змия сред белеещи се брегове.