Едно от нещата, които принцът избра да му довери, бе заклинанието, с което призоваваше брат си. Магьосникът остана много изненадан от това споделяне. Опита да повика духа, но напразно. Братът се подчиняваше само на Тобин.
Когато по-късно бе попитал Лел за това, вещицата сви рамене и каза:
— Те съединени по плът. Това не можеш да научиш с магия.
Което бе неприятна новина за Аркониел, тъй като духът се научи да идва в кабинета му. Не го беше виждал от деня, в който беше подплашил коня му, ала хладното, враждебно присъствие не можеше да бъде сбъркано. Призракът изглежда изпитваше голямо удоволствие да го тормози. Често се приближаваше толкова близо, че магьосникът настръхваше. Не го нараняваше, но неведнъж младият маг прекъсваше работата си и слизаше да търси Тобин.
Пролетта дойде рано, но пък валеше малко дъжд. Както се очакваше, крал Ериус подписа споразумение с Мицена и поведе кампания срещу пленимарските нашественици там, оставяйки доверения си министър, главен канцлер Хайлус, да се грижи за кралството в негово отсъствие. Едно от редките писма на Айя споменаваше предимно мимоходом, че кралският магьосник, лорд Нирин, също бе останал в столицата.
Риус трябваше да придружи краля, разбира се, Тарин също трябваше да го последва.
В началото на литион херцогът дойде, за да се сбогува, довеждайки със себе си цяла трупа акробати и менестрели. Остана по-малко от седмица, но пък яздеше с момчетата всеки ден и оставаше до късно, играейки с Тарин и Аркониел под звуците на песни. Магьосникът много се радваше да види предишния херцог, а Тобин направо беше в екстаз.
Единственото нещо, помрачило посещението му, бе неочакваната смърт на иконома Минир. Една сутрин той не се яви за закуска и Нари го откри в леглото му. Жените умиха тялото, обвиха го в билки и го зашиха в саван, за да бъде отнесен при близките си в Еро.
Старецът бе много обичан. Всички плакаха около тялото му, изложено в светилището. Всички, освен Тобин. Дори Ки проля няколко сълзи за стария клетник. Но принцът поднесе даровете си за Астелус със сухи очи. Гледката вцепени Аркониел, макар той да беше единственият забелязал.
Денят на раздялата настъпи скоро. Цялото домакинство се събра, за да изпрати Риус и Тарин. Капитанът и магьосникът се бяха сбогували още снощи на по чаша вино, ала въпреки това Аркониел пак усещаше тъпа болка да сграбчва сърцето му, гледайки как високият мечоносец оседлава коня си.
Тобин и Ки мрачно помагаха с приготовленията. Магьосникът никога не беше ги виждал толкова потиснати.
Когато всичко бе готово и херцогът и Тарин всеки момент щяха да потеглят, Тобин застана до стремето на баща си и погледна нагоре.
— Ки и аз ще се упражняваме всеки ден — обеща той. — Кога ще мога да се присъединя към теб?
Риус се приведе към него и взе ръката му, гордо усмихнат.
— Когато ризницата ми ти е по мярка, детето ми. Този ден ще дойде по-скоро, отколкото очакваш. Когато това стане… — Гласът му леко потрепери. — В името на Квартата, няма да има по-горд командир от мен да имам подобен воин зад себе си. — Той се обърна към Ки. — Би ли искал да предадеш някакво съобщение за баща си, ако го срещна?
Ки сви рамене:
— Ако съм служил добре, милорд, кажете му това. Не се сещам какво друго би искал да узнае.
— Ще му кажа, че никой принц не е имал по-верен оръженосец. Благодаря ти, Киротиус, сине Ларентов.
Аркониел се затрудняваше да каже чии очи сияеха по-ярко — тези на Тобин или тези на Ки.
Глава тридесет и първа
Седмици след напускането на баща му Тобин не откъсваше очи от алистънския път, но пратеник така и не се появяваше. Една сутрин Аркониел го завари да стои на прозореца на стаята си и отгатна мислите му.
— Мицена е много далече. Може би още не са стигнали.
Принцът разбираше правотата му, но въпреки това не можеше да не гледа.
Когато около месец по-късно един топъл пролетен ден наистина доведе вестоносец, той не носеше новини от херцога.
Тобин и Ки ловяха риба, когато дочуха кънтежа на копита. Стрелвайки се нагоре по брега, можаха да видят конника. Ездачът беше облечен в кожена броня и дълга кафява коса, развяваща се около раменете му.
И след пристигането на Ки правилата при поява на непознати бяха останали непроменени: да не се приближават и веднага да се върнат в крепостта. Ки също знаеше това, но затича право срещу ездача.