— Ки, не! — викна Тобин, хващайки го за глезена.
Но оръженосецът само се изсмя.
— Това е Ахра!
— Ахра? Сестра ти? — Тобин го последва, но срамежливо остана по-назад. В историите на Ки Ахра често бе заплашителен образ.
Ездачът ги видя и рязко спря.
— Ки, това ти ли си?
Наистина беше жена, но тя не приличаше на нито една от жените, които принцът бе виждал. Носеше същата кожена броня като войниците на баща му върху ризницата си, а от гърба й надничаха лък и дълъг меч. Косата й беше тъмнокестенява, също като тази на Ки, отпред сплетена, а отзад пусната свободно. Иначе не приличаше много на него, тъй като му беше само полусестра.
Тя се пресегна и прегърна брат си, повдигайки го от земята.
— Наистина си ти! Пак си кльощав, но си пораснал две педи!
— Какво правиш тук? — попита Ки, когато отново стъпи на земята.
— Дойдох да видя как се справяш. — Ахра говореше със същия диалект, с който момчето си бе служило в началото. — Преди няколко седмици срещнах онази магьосница на пътя и тя ме помоли да донеса писмо на някакъв неин приятел тук — също магьосник. Каза също, че си се справял добре. — Тя се ухили към Тобин. — А кой е този мърляв дребосък? Айя не каза нищо за друго момче на служба у принца.
— Мери си приказките — предупреди я Ки. — Това е принцът!
Тобин пристъпи напред, за да я поздрави, а тя се отпусна на едно коляно, свеждайки глава.
— Простете, Ваше Височество, не ви познах!
— Как би могла? Моля те, стани! — подкани я Тобин, който се чувстваше засрамен някой да коленичи пред него.
Ахра се изправи и прониза Ки с мрачен поглед.
— Можеше да ми кажеш!
— Ти не ми остави възможност!
— Радвам се да те срещна — рече принцът, хващайки ръцете й. Първоначалната му изненада беше отминала. Радваше се най-сетне да се срещне с някой от роднините на Ки. — Баща ми не е тук, но си добре дошла да ни гостуваш.
— За мен ще бъде чест, Височество, но капитанът ми ме освободи само до здрач. Останалите от ротата купуват припаси в Алистън. Поели сме към Илани, за да отблъскваме обирджиите.
— Мислех, че ще си в Мицена с Джорвай, татко и останалите.
Тя изсумтя, при което Тобин можа да види демонстрация на прословутия й характер.
— Те отидоха, всички момчета, включително маминия ти Еймин, дето е само година по-голям от теб. Ще бъде куриер. Обаче кралят още не иска жени във войските си. Остави ни със старците и сакатите да вардим брега.
Тримата се отправиха към крепостта. По пътя Ахра разказваше на Ки новини от вкъщи. Четвъртата им майка, само година по-възрастна от Ахра, родила близнаци скоро след като Ки напуснал и сега отново била бременна. Пет от най-малките деца заболели от треска, но само две умрели. Къщата била по-тиха, след като седмина от най-възрастните ги нямало. Ейлън сигурно се радвал на войната, защото дошъл някакъв техен съсед, обвинявайки го в кражба на коне. Макар това да не беше нещо ново, Ки енергично защитаваше брат си.
Тобин слушаше с нарастващо въодушевление. Познаваше всички роднини на Ки от историите му, а сега имаше възможност да види един от образите им. Ахра му хареса и той реши, че приятелят му леко е преувеличил лошите й качества. Тя също бе пряма и открита. Тъмните й очи не криеха тайни. И въпреки всичко му изглеждаше странно да види жена с меч.
Нари ги пресрещна на моста, спирайки и трима им с намръщването си.
— Принц Тобин, коя е тази жена и какво прави тук?
— Това е сестрата на Ки. Онази, която се опитала да прескочи коня си над кочината и паднала.
— Ахра? — моментално омекна дойката.
Ахра прониза брат си с поглед:
— Да не си разказвал за мен?
Нари се изсмя.
— И още как! Край Ки тайни не се задържат. Ела да ядеш с нас, момиче! Готвачката ще се зарадва отново да види жена с бойно снаряжение.
Слушаха как готвачката си разменя военни истории с Ахра, когато изникна Аркониел. На лицето си той носеше онова самодоволно изражение, с което се връщаше от срещите си с Лел.
Това се промени, когато видя Ахра. Изглеждаше дори още по-кисел от Нари, преди сестрата на Ки да му подаде писмото.
— Е, щом тя те праща — промърмори магьосникът. — Съжалявам, че не се бях сетил да накарам Ки да пише на майка си.