— Това дойдох да обсъдим. Кралят говори с мен при кремацията на Риус. Възнамерява да изпрати хора да отведат Тобин в столицата. Иска той да бъде в Еро при принц Корин и кралските спътници.
Далеч не можеше да бъде наречено изненадващо развитие на нещата, но въпреки това сърцето на Аркониел се сви.
— Кога?
— Не съм сигурен. Скоро. Помолих го да даде на момчето време, но той не ми отговори. Не мисля, че иска Тобин дълго да е извън ръцете му.
— Какво искаш да кажеш?
Тарин не отговори веднага, просто се взираше към животните на поляната. Накрая въздъхна и каза:
— Помня те от малък, когато двамата с Айя гостувахте в Атион. Сега видях мъжа, който си станал. Винаги съм те харесвал и вярвам, че мога да ти се доверя, особено когато става въпрос за Тобин. Затова съм готов да оставя живота си в твоите ръце. — Капитанът се обърна и го погледна в очите. — Но ако се окаже, че греша, кълна се в Квартата, че ще трябва да ме убиеш, за да се отървеш от мен. Разбрахме ли се?
Аркониел знаеше, че това не е празна заплаха. Ала зад думите на мъжа бе доловил и страх — за Тобин.
Магьосникът повдигна десница, а лявата ръка притисна над сърцето си.
— Заклевам се в ръцете, сърцето и очите си, сър Тарин, че ще положа живота си, за да защитя детето на Риус и Ариани. Слушам те.
— Даваш ли думата си, че няма да кажеш никому?
— Айя и аз нямаме тайни един от друг, но за нея мога да гарантирам, както за себе си.
— Много добре. Нямам към кого другиго да се обърна. Първо, смятам, че кралят искаше Риус да умре. Мисля, че дори е замесен в смъртта му.
Аркониел не бе запознат особено с кралския двор, но дори и той разбираше, че с тези си думи капитанът действително поставяше живота си в неговите ръце. Тарин също го разбираше, но без да се колебае продължи:
— Откакто принцесата умря, Ериус неизменно изпращаше херцога в най-разпалените сражения. Риус разбираше, но имаше прекалено много чест, за да повдигне въпроса. Обаче някои от заповедите, които ни бяха издадени, бяха просто нелепи. Стотици умели скалански воини щяха да бъдат живи днес в Атион и Цирна, ако кралят бе проявил малко повече разум в изготвянето на атаките си.
В деня, в който Риус беше убит, Ериус ни бе наредил да навлезем на коне в блатиста територия. Попаднахме в засада, докато се опитвахме да я прекосим.
— Какво те кара да мислиш, че кралят има нещо общо с това?
Тарин му се усмихна горчиво.
— Явно не си запознат особено с кавалерията, а, магьоснико? През лятото конници не се изпращат в подобна местност, не и без прикритие. И когато има голям шанс врагът да се е укрепил от другата страна и с наострени уши да очаква приближаването ти. Риус беше прострелян в бедрото далеч преди да сме достигнали твърда земя. Аз бях уцелен в рамото, а друга стрела уби коня ми. Аз паднах, а Риус препусна напред. Беше същинско клане. Трябва да имаше поне двеста или триста пехотинци и стрелци. Ако те не изчакваха нас, значи някой бе разположил войските си изключително неумело. Дори и ранен, Риус се бил като вълк. Ларис ми каза как копиеносец убил коня на херцога и докато той бил притиснат под трупа на животното, враговете се нахвърлили отгоре му с брадви преди… Преди аз да успея да се добера до него.
По бузата на капитана се спусна сълза, заплела се в брадата му.
— Когато го намерих, животът вече изтичаше от него. Отнесохме го, но нямаше нищо, което можехме да сторим.
Последваха още сълзи, но Тарин не изглеждаше да ги забелязва. Нещо нашепваше на Аркониел, че капитанът е свикнал с риданията.
— Риус почувства, че Билайри идва да го отнесе. Той ме придърпа към себе си и заговори тихо, така че само аз да го чуя. Последните му думи в този живот бяха: „На всяка цена пази детето ми. Тобин трябва да управлява Скала.“
Дъхът на Аркониел секна.
— Казал ти е това?
Тарин го погледна в очите и задържа погледа му.
— Тогава си помислих, че смъртта е размътила мислите му. Но сега, когато виждам лицето ти, мисля, че съм на път да си променя мнението. Знаеш ли какво е имал предвид?
Преди да тръгне, Айя го бе посъветвала да се доверява на инстинктите си. Те винаги му бяха казвали да се доверява на Тарин. И въпреки това Аркониел се чувстваше като човек, канещ се да скочи от висока скала, под която се виждат само облаци. Тайната излагаше на опасност всеки, който я узнаеше.
— Да. Айя и аз работехме над това от момента, в който Тобин се роди. Но трябва да ми кажеш откровено — можеш ли да продължиш да служиш на Тобин, знаейки не повече от това, което знаеш сега?