Лицето на Тобин не издаваше нищо, но скованата му стойка и погледите, които хвърляше към дланта върху рамото си, накараха магьосника объркано да издърпа ръка.
— Бъди нащрек с непознатите — неумело довърши той. — Ако нещо те обърква, посъветвай се с Тарин или Ки. И двамата имат по-голям опит. — Аркониел му махна с ръка, което излезе фалшиво. — Скоро и ти ще се научиш.
Щом вратата се затвори след момчето, магьосникът отпусна лице в шепите си.
— Чудесно отпращане! — укори се сам, чудейки се защо добрите му намерения и волята на божеството не го бе сближила с момчето. Две години. Бе отстоявал решението си пред Айя да дойде тук, да помогне на Тобин да види какво представлява нормалният живот. Искаше единствено да го предпази от такива като Орун или поне да го предупреди, живително се беше справил! Със същия успех можеше да призове змии от стените и да се сдобие с две глави.
Глава тридесет и седма
Тобин бързо забрави последния объркан съвет на Аркониел. Прекалено зает беше да размишлява над разкритието, че в негово право беше да се опълчи на противния дебелак долу. Стигайки стаята си, вече гореше от нетърпение да изпробва това си ново знание.
Братът го следваше мълчаливо. Години наред Тобин се страхуваше от духа и го отбягваше. След като бяха установили крехкото си примирие, брат му понякога предоставяше информация, като например истинските намерения на лорд Солари, но Тобин никога не беше се обръщал към него за помощ.
Спря в края на коридора и прошепна:
— Ще ми помогнеш ли? Ще изплашиш ли лорд Орун, ако ме обиди отново?
Върху лицето на брат му изникна нещо, което трябваше да представлява усмивка.
Враговете ти са и мои врагове.
Пред вратата си чу, че Нари плаче. Вътре тя и Ки опаковаха малкото им багаж в сандъци. Снаряжението на баща му бе приготвено във вързоп в ъгъла. Тарин стоеше край таблата на леглото, с необичайно намусен вид.
Всички го погледнаха, когато влезе.
— Приготвих ти най-хубавата туника — каза му дойката, бършейки очи с престилката. — Сигурно ще искаш да си вземеш инструментите за дялкане, също и книгите. Естествено, винаги бихме могли да изпратим допълнително неща, ако ти потрябват.
Тобин се изпъна и обяви:
— Няма да тръгна тази нощ. Нека гостите ни бъдат настанени в залата.
— Но лорд Орун нареди…
— Това е моят дом и аз издавам нарежданията. — Виждайки начина, по който се взряха в него, принцът срамежливо добави: — Поне така каза Аркониел. Сега ще отида да кажа на лорд Орун. Ще дойдеш ли с мен, Тарин?
— На твоите заповеди сме, принце — отвърна капитанът. Обърна се към Ки и добави: — Не бихме искали да пропуснем това.
Ухилен, оръженосецът ги последва до горната площадка, където смигна на Тобин и се скри в сенките да гледа.
С Тарин от лявата му страна и духа отпред, Тобин се чувстваше по-дързък при връщането си в залата. Орун раздразнено крачеше край камината. Хералдът и неколцина от войниците седяха близо до една маса. Русокосият магьосник беше сред тях.
— Е, готов ли сте? — попита Орун.
— Не, милорд — отговори Тобин, стараейки се да звучи като баща си. — Трябва да приведа домакинството си в ред и да опаковам багажа си. Ще тръгна с вас утре, колкото е възможно по-рано. Дотогава ще бъдете мой гост. Ще бъде приготвена вечеря, както и легло край камината.
Орун застина и се взря в него, повдигайки вежди към шапката си.
— Какво?
Братът започна да се приближава към мъжа, носейки се плавно като мъгла над речна повърхност.
— Не съм бил път до тази мочурлива дупка, за да ми противоречи…
Злополучната му шапка полетя отново. Този път тя се приземи насред пламъците, където избухнаха коприна и пера. Ръцете на Орун полетяха към главата му, сетне се свиха в юмруци, когато направи крачка напред към принца. Духът дръпна ръкава му, разкъсвайки златните украшения, и се приготви да скочи отгоре му, оголил зъби.
— Спри — прошепна разтревожено Тобин, надявайки се, че няма да му се наложи да изрече думите пред всички тези хора. Брат му се подчини и изчезна.
— Внимателно, милорд! — Русият магьосник хвана Орун за ръката, за да му помогне да запази равновесие.