Тобин увеси нос.
— Прости ми, учителю Аркониел. Ти винаги си ми помагал, а аз се държах неприветливо.
Магьосникът махна с ръка в знак, че не е нужно извинение. За пръв път от пристигането си усещаше, че между двамата се е създала истинска връзка.
— Не очаквам още да го разбереш, но аз съм вложил живота си да те защитавам. Може би някой ден ще си спомниш какво сме споделили днес и ще знаеш, че съм твой приятел. Макар да съм само магьосник. — Усмихнат широко, Аркониел протегна ръка във войнишки поздрав.
Тобин я стисна. Старият предпазлив поглед още не беше напуснал очите му изцяло, но сега в тях имаше уважение, отсъствало преди.
— Ще запомня, магьоснико.
Неизразимо изтощен, Тобин се промъкна отново в спалнята си и скри куклата в един от сандъците с багаж.
Опита се да легне, без да събуди Ки, но докато се наместваше, усети другото момче да го докосва по ръката.
— Зле ли ти е, Тоб? Нямаше те дълго време.
— Не…
Аркониел смяташе, че Тобин трябва да каже на Ки за куклата, в този миг принцът наистина се изкушаваше. Може би приятелят му наистина нямаше да обърне внимание. Мразеше да имат тайни, а и куклата беше толкова близо. Ала споменът за гнева на духа, когато Тобин се беше опитал да покаже куклата на Нари, все още бе прекалено пресен.
— Просто исках да се сбогувам с Аркониел — промълви той.
— Ще ми липсва. Обзалагам се, че лесно би могъл да стресне Орун с някоя магия.
Беше прекалено горещо и те лежаха отвити, взирайки се в сенките.
— Последните седмици бяха гадни — продължи след малко Ки. — Баща ти… — Гласът му трепна за миг. — И онази торба с черва долу. Не така възнамерявахме да идем на изток.
В гърлото на Тобин бе заседнала буца и той можа само да кимне. Смъртта на баща му, привидението на майка му, призоваването в Еро, тазвечерните предупреждения на Аркониел, чакащите ги долу непознати…
Всички сълзи, които не бе съумявал да открие през години, внезапно го споходиха едновременно и тихо започнаха да се стичат към ушите му. Тобин не се осмеляваше да се обърше или изхлипа, за да не го види Ки.
— Крайно време беше — промърмори приятелят му дрезгаво. Принцът разбра, че Ки също плаче. — Вече започвах да си мисля, че не знаеш как. Трябва да жалееш, Тобин. Всички воини го правят.
Това ли беше болката му, чудеше се Тобин. Но тя изглеждаше толкова огромна. Ако я пуснеше, тя щеше да го отнесе. По-лесно беше да се оттегли отново в безчувственото мълчание, защитавало го тъй дълго. Той си представяше как то се влива в него като течен мрак, изпълва дробовете му, разстила се към ръцете и главата, докато накрая самият той не се превърне в тъмна форма.
— Така не хубаво, кийса.
Тобин погледна и видя Лел, застанала на вратата. Зазоряваше се.
Вещицата му направи знак да го последва и изчезна към стълбите. Той забърза след нея, но можа да види само как крайчецът на полата й излиза през външната врата. Зад завесите на леглото си лорд Орун хъркаше гръмко. Тобин излезе на свой ред и видя Лел да потъва в леса.
— Чакай! — викна той и веднага долепи длан към устата си. Оросената поляна бе пълна с хората на Орун. Вчера му се бе сторило, че са около четиридесет, а сега му изглеждаше, че тук са се настанили да лагеруват поне стотина. Няколко часовои бяха се насъбрали около огън, но никой не го забеляза как изтичва бос в гората.
Щом стигна дърветата, Тобин разбра. Това не беше истинска гора — това беше онази, която бе посещавал във виденията си след смъртта на майка му.
Този път не се нуждаеше от духа да го води. Лесно откри реката и я последва до поляната, където пасяха кошутите. Но този път се озова направо в дъба на Лел.
Вещицата и майка му седяха край огъня. Майка му кърмеше бебе. Лел бе поставила куклата в скута си, наместо зайчето.
— Това е виденчески сън, кийса — каза му Лел.
— Зная.
Лел му даде куклата и се закани с пръст.
— Не го забравяй.
— Няма! — Какво друго го бе тревожило през нощта?
Майка му погледна към него. Сините й очи бяха чисти и разумни, ала пълни с тъга.
— Аз също искам да бъда там, Тобин. Не ме оставяй в кулата. — Тя протегна бебето. — Той ще ти покаже.
Лел подскочи, сякаш беше сепната от присъствието й.
— Кийса не трябва занимаваш с това! Върви!
Ариани и бебето изчезнаха, а вещицата придърпа Тобин на сламеника до себе си.