Въпреки уроците си, Тобин рядко можеше да посочи къде се намират. Както Ки беше казал, имаше стотици странични улички. Нямаше как да се разбере на коя улица се намира човек, ако не попита. Доволен, че разполага с ескорт, принцът остави Орун да води и насочи вниманието си към обгръщания от нощта град.
В по-ниските пазари дюкяните вече затваряха, но по-нагоре по хълма все още множество витрини бяха отворени и осветени с факли.
Все още имаше просяци, мъртви псета, прасета и мърляви деца, но срещаха също и благородни люде на коне, понесли закачулени соколи на ръцете си и дузина лакеи по петите си. Имаше и ауренфеи — те също трябва да бяха някакви благородници, защото бяха облечени много по-добре от самите скаланци, а Орун се поклони на мнозина от тях.
Актьори и музиканти в удивителни премени демонстрираха изкуството си върху малки платформи по площадите. Имаше продавачи на маски и сладкиши, дризиани и жреци. Тобин зърна и неколцина фигури със странни човчести маски — това сигурно бяха онези лешокълвачи, за които бе споменал Аркониел.
Търговци предлагаха стоките си от колички или прозорчетата на магазините си. На един от площадите Тобин зърна дърворезбари и поиска да спре и погледа, но Орун не му позволи.
Имаше и магьосници в мантии и със сребърни амулети. Видя и един маг с бяла роба от онези, за които Аркониел го беше предупредил, макар той с нищо да не се стори на Тобин по-различен от останалите.
— По-бързо — подкани го Орун, притиснал златна топчица с благоухания към носа си.
Завиха наляво и известно време вървяха по равно, докато не зърнаха пристанището под себе си. Сетне отново поеха нагоре, озовавайки се пред портата на Дворцовия кръг.
Тамошният началник на караула поговори за момент с Орун, повдигна факлата си и отдаде чест на Тобин.
Зад тези стени беше тъмно и тихо. Принцът различаваше само осветени прозорци и очертанията на постройките, но по движението на въздуха познаваше, че тук не е толкова претъпкано. Вятърът беше по-силен и разнасяше уханието на прясна вода, цветя, свещени аромати и море. Сега кралете и кралиците не бяха просто имена от урок. Те бяха негови роднини, които бяха стояли тук и бяха виждали това, което сега съзираше и Тобин.
Като че чул мислите му, Тарин се поклони в седлото и каза:
— Приветствам те вкъщи, принц Тобин.
— Престолонаследникът е нетърпелив да се запознае с вас — каза Орун. — Елате, той сигурно вечеря със спътниците си.
— Ами татко? — попита Тобин, полагайки ръка върху урната. Баща му също бе идвал тук. Вероятно бе стоял на същото това място. Внезапно принцът се почувства много уморен и съкрушен.
Орун повдигна вежда.
— Баща ви?
— Желанието на Лорд Риус бе пепелта му да бъде положена при тази на принцеса Ариани в кралската гробница — каза Тарин. — Би било най-добре първо да се погрижим за мъртвите, преди да се занимаем с живите. Всички обреди бяха изпълнени. Остава само този. Смятам, че принц Тобин достатъчно дълго бе измъчван от тази тежест.
Орун успя сносно да скрие нетърпението си.
— Разбира се. Но след като вече пристигнахме благополучно, капитане, не е нужно да ни придружаваш. Ти и хората ти се нуждаете от почивка. Старата ви квартира е готова.
Тобин хвърли измъчен поглед на Тарин, отвратен от идеята да остане с Орун в това непознато му място.
— Принце, придружавахме баща ви навсякъде — рече Тарин. — Ще ни позволите ли да изпратим господаря си до мястото му за вечен отдих?
— Разбира се, сър Тарин — отговори Тобин, облекчен.
— Много добре — въздъхна Орун, отпращайки своите войници.
Тарин и Кони взеха факли от войниците на портата и поеха напред по широка улица, обгърната с високи брястове. Древните дървета оформяха шумолящ тунел над главите им. Сред стволовете им Тобин можа да зърне проблясващите прозорци в далечината.
След като напуснаха тунела от дървета, ездачите навлязоха в открит парк и поеха към ниска постройка с плосък керемиден покрив, поддържан от потъмнели от старост дървени колони. По заповед на Тарин войниците се строиха от двете страни на входа и се отпуснаха на колене, опрели оголени мечове в земята.
Тобин слезе от коня и взе урната. Следван от Тарин и Ки, отнесе пепелта на баща си между коленичилите бойци и влезе в гробницата.
Върху разположения на каменна платформа олтар танцуваше пламък, потопен в голям съд с масло. Този пламък осветяваше каменни ликове в естествен размер, разположени в полукръг около олтара. Тобин предположи, че това са кралиците на Скала. Онези, които са били преди.