Появи се жрец на Астелус и по едно каменно стълбище зад олтара ги отведе в катакомбите. Под светлината на факлата си Тобин видя прашни урни като тази, която държеше, поставени в сенчести ниши, както и купчини черепи и кости, оставени върху рафтове.
— Това са най-старите мъртви, милорд, най-древните ви предци — обясни жрецът. — Когато старото ниво се изпълни, бива издълбано ново. Благородната ви майка почива в най-новата крипта.
Спуснаха се по-надолу до студена, задушна камера. Тук целите стени бяха покрити с ниши, а на земята имаше поставки за ковчези. Върху тях бяха оставени тела, омотани с ивици дебел бял плат.
— Баща ти избра майка ти да бъде омотана — тихо каза Тарин, отвеждайки Тобин към тялото й. Овална маска с лика й бе поставена върху лицето й, а дългата й черна коса бе сплетена в плитка. Ариани изглеждаше много слаба и дребна.
Но косата й бе същата като приживе, гъста и сияйна. Тобин понечи да я докосне, но отдръпна ръка. Лицето й беше изрисувано много умело, ала носеше усмивка, каквато принцът никога не беше виждал.
— Очите й са били същите като твоите — прошепна Ки. Тобин с лека изненада си припомни, че приятелят му никога не я бе виждал. Сега му се струваше, че Ки винаги е бил с него.
С помощта на Тарин принцът извади урната от мрежата и я сложи между тялото на майка си и стената. Жрецът тихо мълвеше молитви край тях, но Тобин не се сещаше какво да каже.
Когато приключиха, Ки се огледа и подсвирна.
— Всичко това твои роднини ли са?
— Щом са тук, значи е така.
— Чудя се защо жените се повече. Нали е имало войни, би трябвало да е обратното.
Тобин не се беше замислял за това преди. Макар да имаше и урни като тази, която бе държал, омотаните тела с плитки бяха повече. И не всички от тях принадлежаха на жени. Преброи поне дузина момичета и бебета.
— Да вървим — въздъхна той, прекалено уморен от смърт, за да се замисля над непознати.
— Почакай — спря го Тарин. — Обичаят е да се вземе кичур коса за спомен. Би ли искал да ти отрежа един?
Тобин разсеяно повдигна ръка до устните си, мислейки, а пръстите му се задържаха върху малкия белег на брадичката.
— Някой друг път.
Глава тридесет и девета
След като напуснаха гробницата, лорд Орун ги поведе обратно, а после сви по широк път, отвъд чиито дървета се виждаха поля. Луната вече се беше издигнала високо и заливаше всичко с бледо сияние.
Тази част от Дворцовия кръг представляваше сенчеста смес от градини и плоски покриви. В далечината Тобин зърна проблясъка на вода. Там се издигаше голямо декоративно езеро, дело на някоя от кралиците. Пред тях пък се издигаше неравна купчина от сгради, закрили част от източната стена на цитаделата.
— Това е Новият дворец — обясни Тарин, сочейки към най-дългия силует вляво. — А точно пред нас се намира старият. Около тях е пълно с други постройки, но за момента те не те интересуват. След като се настаниш, ще те заведа в дома на майка ти.
Тобин беше прекалено уморен, за да забележи нещо повече от градини и колонади.
— Ще ми се да можех да живея там.
— И действително ще бъде така, когато станеш по-голям.
Входът на Стария дворец се извисяваше от мрака, обграден с огромни колони, блестящи факли и редица стражи в черно-бели туники.
Тобин стисна ръката на Тарин, сдържайки сълзите си.
— Бъди храбър, принце — тихо каза капитанът. — Ки, накарай ме да се гордея.
Моментът на раздялата не можеше да бъде отлаган повече. Тарин и хората му поздравиха Тобин и изчезнаха в тъмното. Наоколо започнаха да изникват лакеи, за да се погрижат за багажа и конете.
Орун се оживи веднага след отдалечаването на Тарин.
— Елате, принце. Принц Корин не бива да чака повече. Ти. — Последното се отнасяше към Ки. — Вземи багажа на принца!
Ки изчака дебелия да се обърне и му показа неприличен жест. Тобин му се усмихна благодарно. Както впрочем и неколцина от слугите.
Орун ги поведе нагоре по стълбите. На върха, пред огромните бронзови врати, украсени с дракони, ги очакваха още слуги в дълги бяло златни ливреи. Някакъв изпънат белобрад слуга ги поведе по дълъг коридор.
Тобин удивено се оглеждаше наоколо. Стените бяха покрити със сияйни орнаменти, а в средата на широкия каменен коридор имаше плитък басейн с декоративни рибки и фонтани. Никога не си бе представял подобно величие.