Прекосиха няколко помещения с толкова висок таван, че сводът му се губеше в сенките. Тук стенописите бяха по-захабени, но също тъй прекрасни, а мебелировката бе същински връх на орнаментацията и инкрустирането. Злато и скъпоценни камъни срещаха погледа му навсякъде. Превит под товара си, Ки изглеждаше също толкова удивен.
След още няколко завоя възрастният слуга отвори една скърцаща бяла врата и покани Тобин във висока стая, която можеше да заеме половината зала от крепостта, в която бе живял. Огромно легло със златошити черни завеси стоеше върху платформа в средата на стаята. Отвъд него имаше балкон, от който се откриваше гледка към града. По стените бяха изобразени ловни сцени. Приятно се примесваха уханията на море и бор.
— Ето стаята ви, принце — уведоми го слугата. — Принц Корин заема съседното помещение.
Ки остана зяпнал. Старецът му показа втора, по-малка стая, където имаше гардероби и сандъци. Там имаше и ниша с вградено в стената легло. То също бе покрито с богати завивки, но напомняше на Тобин за мястото, където почиваше майка му.
Орун отново ги пришпори — отвеждаше ги към звука на музика и гръмък смях. Озоваха се в още по-голямо помещение, изпълнено с всякакви изпълнители. Имаше менестрели, полуголи акробати, жонгльори, които подхвърляха топки, ножове, запалени факли и дори таралежи, както и момиче в копринена одежда, танцуващо с мечка, вързана на сребърна верига. В отсрещния край на стаята, върху поставена на балкона маса, се бе разположила весела компания момчета и момичета. Одеждите и на най-невзрачно облечените сред тях бяха по-изящни от всичко, което Тобин бе съзирал през живота си. Внезапно той осъзна, че дрехите му са покрити с прах.
Вечерящите не обръщаха особено внимание на изпълнителите, а се шегуваха помежду си над останките от гозбите. Сред тях се суетяха слуги с кани и чинии.
Но появата на Тобин привлече вниманието им. Чернокос младеж, седящ в средата на масата, внезапно се надигна и дойде да го пресрещне. Беше як юноша, вероятно на четиринадесет години, с къса, къдрава коса и усмихнати тъмни очи. Алената му туника бе обшита със злато. Рубини проблясваха върху златната дръжка на кинжала му. Малък скъпоценен камък висеше от едното му око.
Тобин и Ки повториха ниските поклони, които му направиха останалите, предполагайки, че това трябва да е принц Корин.
По-голямото момче ги гледаше мълчаливо в продължение на миг, местейки очи от Тобин към Ки.
— Братовчеде, пристигна ли най-сетне?
Тобин се изправи първи, осъзнавайки грешката си.
— Поздрави, принц Корин. Аз съм братовчед ти, Тобин.
Корин се усмихна и протегна ръка.
— Казват, че съм те виждал като бебе, но аз не помня. Радвам се най-сетне да се срещнем. — Той погледна към наведената глава на Ки. — А кой е това?
Тобин докосна ръката на оръженосеца си и той се изправи. Но преди да е могъл да отговори, лорд Орун се намеси в разговора им.
— Това е оръженосецът на принц Тобин, Ваше Височество, синът на един от дребните рицари на лорд Джорвай. Изглежда херцог Риус го е избрал без знанието на баща ви. Сметнах за най-добре да обясня…
Ки се отпусна на коляно пред принца, поставил лявата си ръка върху дръжката на меча.
— Казвам се Киротиус, син на сър Ларент от Оукмаунт Стед, служещ на баща ви в Мицена, принце.
— И мой добър приятел — добави Тобин. — Всички го наричат Ки.
Тобин видя лека усмивка да подръпва крайчетата на устата на принца, когато последният премести поглед от Орун върху Ки.
— Добре дошъл, Ки. Да ти намерим място на масата на оръженосците. Лорд Орун, несъмнено сте уморен след такава дълга езда. Желая ти лека нощ.
Канцлерът не изглеждаше доволен, но нямаше как да спори с принца. След един последен поклон напусна стаята.
Корин го наблюдаваше как излиза, сетне направи на Тобин и Ки знак да го последват. Прегръщайки първия през рамо, той тихо попита:
— Как ти се струва опекунът, който ти е избрал татко?
Тобин предпазливо сви рамене.
— Неучтив е.
Корин миришеше на вино. Тобин се зачуди дали престолонаследникът не е пиян. Но пък очите му бяха ясни и проницателни, когато онзи отвърна:
— Да, но също така и много могъщ. Бъди внимателен.