Следвайки ги, Ки нервно наклони глава и попита:
— Простете, че се намесвам в разговора, принце, но правилно ли съм разбрал, че кралят е избрал друг да бъде оръженосец на Тоб… принц Тобин?
Корин кимна и сърцето на Тобин се сви.
— Тъй като си израснал толкова далече от двореца, татко смяташе, че би било най-добре да имаш за оръженосец запознат с тукашните порядки. Остави избора на лорд Орун, който избра сър Мориел, трети син на лейди Ирия. Виждаш ли онзи на по-ниската маса с белите вежди и нос като клюн на кълвач? Това е той.
Вече бяха достигнали балкона и Тобин можеше да види масата на оръженосците, разположена вдясно от по-голямата. Описанието на Корин бе умело. Мориел вече ставаше, за да се представи. Беше връстник на Ки и приблизително със сходно телосложение, с руса коса, която изглеждаше почти бяла.
Тобин понечи да възрази, но Корин го изпревари с усмивката си.
— Виждам как стоят нещата. — Намигна на Тобин и прошепна. — Между нас да си остане, винаги съм смятал Мориел за мазник. Ще измислим нещо.
Мориел веднага се отличи, покланяйки се дълбоко на Ки.
— Принц Тобин, ваш покорен слуга и оръженосец…
— Не, това е неговият оръженосец. — Корин хвана Мориел за ръката, повдигна го и посочи Тобин. — А ето това е принцът. И след като не можеш да направиш разлика между оръженосец и принц, най-добре да оставим това задължение на някого, който може.
Лицето на злощастния оръженосец порозовя. Онези, които седяха достатъчно близо, за да чуят, избухнаха в смях. Мориел несръчно се поклони отново, този път на правилния човек.
— Моля за извинение, принц Тобин, аз… Не знаех…
Сега всички — и благородници, и прислужници, се взираха в тях. Тобин се усмихна към ужасеното момче.
— Всичко е наред, сър Мориел. Оръженосецът ми и аз сме еднакво прашни.
Тези му думи бяха последвани с още смях, но Мориел се изчерви по-силно.
— Мои спътници и приятели — каза Корин, — представям ви обичния си братовчед, принц Тобин от Еро, най-сетне дошъл да се присъедини към нас. — Всички станаха и се поклониха. — А това е неговият оръженосец, сър Ки от…
— Тук грешите, милорд — изръмжа силен глас зад тях. Едър мъж с дълга сива коса изникна на балкона и мрачно изгледа престолонаследника. Късата му изчистена роба и широк колан определено не бяха благороднически одежди, ала всички без Корин му се поклониха. — Вярвам, че баща ви възложи на лорд Орун избора на оръженосец на принц Тобин.
— Да, учителю Порион, но Тобин вече си има оръженосец. И то благословен от баща му — каза Корин.
Значи това беше въпросният Порион, за когото Тарин се беше изказал така добре. Макар престолонаследникът да не му се беше поклонил, в гласа му се долавяше почит, отсъствала при по-раншните му думи към Орун.
— Лорд Орун току-що се отби да ми каже това. — Порион огледа Ки. — Израснал си в провинцията, нали?
— Да, сър.
— Предполагам дворцовият живот и градът не са ти познати?
— Познавам Еро. Малко.
Някои от спътниците се засмяха презрително, а Мориел отново започна да се надува.
Порион се обърна към двете момчета.
— Кой е най-въздигнатият дълг на оръженосеца? Мориел?
Момчето се поколеба.
— Да служи на господаря си, както е нужно.
Порион кимна одобрително.
— Ки, ти какво ще кажеш?
Ки положи ръка върху дръжката на меча си.
— Да положи живота си за своя повелител. Да бъде негов воин.
— Два достойни отговора. — Порион извади златен медальон изпод робата си и го остави да падне върху гърдите му. Хвана го и за момент остана замислен. — В качеството си на наставник на компаньоните, имам право да отсъдя в отсъствието на краля. Според древните закони и обичаи, връзката между бащите на принц Тобин и… — Той се приведе към Ки и прошепна силно: — Как ти беше името, момче?… и оръженосеца му Киротиус, син на Ларент от Оукмаунт, е свята пред Сакор и трябва да бъде призната. Ки ще заема мястото си сред спътниците, докато и ако кралят не реши друго. Не го приемай навътре, Мориел. Никой не знаеше защо беше избран.
— Разрешавате ли да се оттегля, Ваше Височество?
Корин кимна и момчето излезе. Тобин го видя да хвърля изпепеляващ поглед към Ки.
— Имаш ли титла, момче? — обърна се Порион към Ки.
— Не, наставнико.
— Без титла? — възкликна Корин. — Това е недопустимо за един скалански принц! Танил, донеси ми меча!