— Стори ми се, че чух гласове! — Корин изникна от гардеробната заедно с Калиел. Двамата носеха кожено тренировъчно облекло с фантастична украса и метални плочки. Тобин се зачуди как подобно облекло не ги затруднява — и как рискуват да го увредят.
— Между стаите ни има врата — обясни Корин, отвеждайки Тобин в гардеробната, за да му покаже отместващия се панел. През късия прашен тунел последният зърна златночервени драперии и чифт хрътки, които нетърпеливо очакваха завръщането на господаря си. — Отваря се само от моята страна, но ако почукаш, ще те пусна.
Върнаха се в стаята на Тобин, за да разгледат подаръците.
— Нелоша плячка, братовчеде. Радвам се, че ти отдават полагащото ти се уважение, макар че още никой не те познава. Хареса ли ти соколът ми?
— Много! — възкликна Тобин, макар в действителност да се страхуваше малко от птицата. — Ще ме научиш ли как се ловува?
— С радост, но Калиел е най-добрият ни соколджия — скромно заяви Корин. — Той има ауренфейска кръв.
— Името й е Еризал — каза Калиел. — Означава „слънчева стрела“. Кралският соколар ще се грижи добре за нея. Някой път ще идем на лов и ще вземем и Ари. Той е същински магьосник със соколите.
С помощта на другите момчета Тобин подреди подаръците си. Даровете на по-дребните благородници по традиция се подаряваха на оръженосците, така че и Ки остана доволен. Корин състави списък на удачни благодарствени дарове, а Тобин го подпечата с бащиния печат.
— Вече си истински благородник — изсмя се Корин. — За целта трябва да харчиш обилни количества пари и да поглъщаш обилни количества вино. С второто ще се занимаем по-късно.
Когато приключиха, слънцето се беше издигнало високо в небето. Корин и Калиел се върнаха в покоите на принца, обещавайки на Тобин да се срещнат по-късно по време на тренировките.
Молай помогна на момчетата да се облекат. Двамата не можеха да се познаят. Подарената от канцлера черна роба бе от вълна, разцепена отпред, стеснена в кръста и бродирана със златни и алени нишки — драконът на Скала бе изобразен отпред и по краищата. Ръкавите бяха ушити така, че под тях да се виждат червените ръкави на туниката. Когато си обу и обувките от мека червена кожа и си сложи първите украшения, които носеше в живота си, Тобин се чувстваше като съвсем различен човек. Що се отнася до Ки, той приличаше на лисица в зелено и червеникавокафяво. Двамата застанаха пред бронзовото огледало и избухнаха в смях. Молай им предложи и нови мечове, но те си запазиха онези, дадени им от бащата на Тобин. Не искаха и да чуят за други.
Молай остана много доволен от тях и се суети над ноктите и прическите им като втора Нари. Когато приключи, изпрати един паж да повика придружителя им. За огромно разочарование на Тобин, той се оказа не Тарин, а лорд Орун. Благородникът бе по-пищен от когато и да било, обгърнат в копринени роби с преливащ златист цвят, наметнал черно-златния си длъжностен капюшон на раменете си. Украсен със скъпоценности триъгълник от тежка черна коприна покриваше главата му.
Той се спря на прага и повдигна одобрително вежда.
— Сега вече приличате на истински принц, Ваше Височество. И виждам, че сте получили подаръка ми. Надявам се да сте останали доволен?
— Благодаря ви, милорд. Много мило от ваша страна — каза Тобин, повдигайки ръка, за да покаже пръстена. След случилото се с Мориел снощи и казаното от Корин, принцът се радваше, че днес поне малко можеше да зарадва опекуна си.
Залата за аудиенции се намираше в Новия дворец, достатъчно далеч, за да предостави повод за езда. Конете вече ги чакаха, оседлани, и Ки демонстративно провери седлата, преди Тобин да се качи. Сетне оръженосецът пое от лявата страна на господаря си, както го беше учил Тарин.
Новият дворец засенчваше стария и по размер, и по величие. Беше изпълнен с обградени от колони дворове, в които бълбукаха фонтани. За прозорци служеха мозайки от пъстро стъкло, през които светлината нахлуваше и полягаше пречупена на мраморния под. Олтари, високи колкото кулата на Тобиновия замък, изпълваха мястото с аромата на запалени благоухания.
Въпросната зала бе подобаващо величествена. Редиците колони, поддържащи сводестия таван, бяха украсени с виещи се дракони.
Огромното помещение беше изпълнено с хора, носещи всякакви дрехи — от парцали до пищни роби. Имаше ауренфеи в бели туники, бижута и пъстри сен’гаи, а също и други чужденци, каквито Тобин виждаше за пръв път — хора в сини туники, които се диплеха като шатри около тях. Имаше и такива в раирани роби, с кожа, носеща цвета на тъмен чай, и къдрава черна коса — като тази на Лел.