Някои от събраните разговаряха с приглушени, напрегнати гласове. Други се бяха излегнали спокойно върху дивани или стояха приседнали на ръба на фонтаните, занимавайки се със своите соколи, кучета или петнисти котки.
В другия край на залата се издигаше обширен подиум, приютил златен трон, който беше празен. Кралска мантия бе обгърнала облегалката, а върху седалката бе оставена корона.
Пред престола имаше два по-ниски стола, които бяха заети. По-възрастният от двамата седнали мъже изслушваше молителите, точно както бащата на Тобин правеше у дома. Имаше къса бяла брада, няколко тежки златни вериги и медальони на врата си и шапка, която приличаше на червена кадифена палачинка.
— Това е главен канцлер Хайлус, регентът — каза Орун, когато се приближиха. — Той ви е далечен роднина.
— А другият? — попита Тобин, макар вече да се беше досетил.
Другият мъж беше много по-млад. Очите му имаха цвета на яспис, медночервената си брада бе раздвоил. Но Тобин виждаше само бялата му роба — сияйна като осветен от слънцето сняг и украсена със сребърна бродерия. Това беше един от Гоначите, за които Аркониел го беше предупредил. Тобин беше отпратил духа, но за всеки случай бързо се огледа.
— А това е придворният магьосник на краля, лорд Нирин — продължи Орун. Сърцето на Тобин подскочи. Значи това не просто беше Гонач, а Гоначът.
Принцът се страхуваше, че ще им се наложи да изчакат всички молители, но лорд Орун ги отведе пред престола и се поклони ниско.
Тобин бе сметнал, че главният канцлер има сурово лице, защото в момента, когато се приближиха, Хайлус разглеждаше случая с пекар, обвинен в продажбата на по-леки от допустимото хлябове. Но щом Орун представи Тобин, ликът на стареца се разля в топла усмивка. Той протегна ръка и момчето се изкачи по стълбите до него.
— Сякаш виждам очите на скъпата ти майка! — възкликна той, притискайки ръката на Тобин между неговите, които сякаш бяха съставени единствено от кости и тънка кожа. — И баба й. Удивително. Трябва да вечеряш с мен, момчето ми, ще ти разкажа множество истории за тях. Сигурно вече си се запознал с внука ми Никидес? Той също е кралски спътник.
— Несъмнено, милорд. — Името звучеше познато на Тобин, но пък снощи имаше толкова много непознати…
Канцлерът изглеждаше доволен.
— Убеден съм, че ще ти бъде добър приятел. Вече дадоха ли ти оръженосец?
Тобин представи Ки, който все още стоеше до Орун. Хайлус присви очи към него.
— Сър Ларент? Името не ми е познато. Но момчето изглежда честно. Приветствам и двама ви. — Той гледа Тобин още миг, след което се обърна към мъжа до себе си. — Позволи ми да ти представя магьосника на вуйчо ти, лорд Нирин.
Сърцето на Тобин отново се ускори, когато отвърна на поклона на Нирин — заради предупреждението на Аркониел, защото магьосникът беше напълно незабележим на вид. Той любезно се поинтересува за пътуването му, изказа се добре за родителите му, сетне попита:
— Харесвате ли магията, принце?
— Не — бързо каза Тобин. Аркониел много се бе постарал да го заинтересува с трикове и видения. Ки ги обожаваше, но принцът все още намираше повечето от тези неща за смущаващи. Не искаше да насърчава непознатия.
Нирин не изглеждаше обиден.
— Помня нощта на раждането ви. Тогава нямахте този знак на брадичката си. Но аз все пак си спомням…
— Това е белег. Сигурно имате предвид родилното ми петно.
— А, да. Ще ми позволите ли да го погледна? Изучавам подобни неща.
Тобин вдигна ръкава си и показа на Нирин и Хайлус червеното петно. Нари го наричаше розова пъпка, но на него му приличаше на фазаново сърце.
Нирин го покри с върховете на показалеца и средния си пръст. Изражението му не се промени, ала Тобин усети неприятна тръпка да плъзва по кожата му, а очите на магьосника за миг придобиха занесено и далечно изражение, точно както тези на Аркониел, когато правеше магия. Но Аркониел никога не бе правил магия върху него, без първо да поиска разрешение.
Шокиран, Тобин отдръпна ръката си.
— Не бъдете груб, сър!
Нирин се поклони.
— Поднасям извинения, принце. Просто разчитах белега ви. Наистина показва голяма мъдрост. Вие сте щастливец.
— Той каза, че не харесва трикове — промърмори Хайлус, изглеждащ недоволен от магьосника. — Майка му беше същата на неговата възраст.