— Извинения — отново каза Нирин. — Надявам се, че ще ми позволите да се реванширам, принце.
— Както желаете, милорд. — Като никога Тобин се радваше, че Орун се приближи, за да го отведе. Когато се отдалечи достатъчно от подиума, принцът повдигна ръкав и погледна към белега, чудейки се дали Нирин не му бе направил нещо. Но петното не изглеждаше променено.
— Мина добре — каза Орун, повел ги към стаята им. — Но бъдете по-любезен с Нирин. Той е влиятелен човек.
Тобин гневно се зачуди дали в Еро имаше влиятелен човек, който да е приятен. Орун ги остави с обещанието да покани Тобин на вечеря след няколко дни.
Ки направи физиономия по посока на отдалечаващия се благородник и загрижено се обърна към Тобин.
— Магьосникът нарани ли те?
— Не. Просто не обичам да ме пипат.
Молай им беше приготвил два кожени жакета, подобни на онези, които носеха Корин и Калиел. Тъй като дрехите се оказаха прекалено натруфени и неудобни за вкуса на Тобин, той заръча на Ки да потърси кожените тренировъчни дрехи от вкъщи.
Молай бе видимо втрещен при мисълта Тобин да носи подобни одеяния. Принцът не му обърна внимание, щастлив, че отново е облечен в удобни дрехи. Вземайки мечовете, лъковете и шлемовете, двамата с Ки последваха очакващия ги паж.
Тобин беше толкова радостен от това най-сетне да върши нещо подобаващо на воин, че не забелязваше странните погледи, които привличаха. Най-накрая Ки го дръпна за ръкава и посочи с брадичка към двама благородници, взиращи се неодобрително в тях.
— Трябва аз да ти нося снаряжението — прошепна Ки. — Сигурно си мислят, че сме двама простолюдни войници от улицата!
Пажът го чу. Отмятайки рамене назад, той извика звънливо:
— Направете път за Негово Височество — принц Тобин от Еро!
Думите подействаха като магия. Всички мърморещи, сияйни благородници се разделиха и се покланяха на Тобин и Ки, минавайки покрай тях с прашните си обуща и захабени кожени дрехи. Тобин се опита да копира високомерното кимване на лорд Орун, но сподавения кикот на Ки вероятно разваляше ефекта.
На входа на двореца пажът пристъпи встрани и се поклони дълбоко, но не достатъчно бързо, за да скрие собствената си усмивка.
— Как се казваш? — попита го Тобин.
— Балдус, принце.
— Много добре се справи, Балдус.
Спътниците тренираха върху широка ивица разчистено пространство близо до средата на Дворцовия кръг. Имаше места за конни упражнения, фехтовка, стрелба, а също конюшни и висок каменен храм, където момчетата всяка сутрин поднасяха дарове на Сакор.
Спътниците и оръженосците им в момента се упражняваха в стрелба. Дори от разстояние Тобин можа да види, че всички те носеха изящни дрехи като тези на Корин. Наоколо имаше и други. Сред тях Тобин разпозна част от вчерашните гости, макар да помнеше малко имена. Много от момичетата също бяха тук, облечени в изящни рокли и леки копринени шалове, които потрепваха на утринния ветрец като крилете на пеперуди. Някои от момичетата яздеха коне. Други стреляха по мишените или пускаха соколите си. Очите на Ки ги следяха и Тобин предположи, че той търси кестенявата коса на Алия.
Наставникът Порион изглежда нямаше нищо против тренировъчното им облекло.
— Сякаш сте се упражнявали с мечки и диви котки! — отбеляза той. — Останалите в момента стрелят, така че можете да започнете с това.
Корин можеше да командва на трапезата, ала тук бе царството на Порион. При приближаването му всички осемнадесет момчета се обърнаха и почтително го поздравиха, притискайки юмрук до сърцето си. Неколцина също потиснаха усмивките си при вида на одеянията на новодошлите. Някой в тълпата зяпачи се изсмя. На Тобин му се стори, че зърва бледата глава на Мориел.
Тренировъчните дрехи на компаньоните бяха също тъй изтънчени, както и вчерашните им дрехи за пиршество. Сложни златни и сребърни орнаменти се преплитаха върху колчани и ножници. Тобин се чувстваше като гарга сред пауни. Дори оръженосците бяха по-добре облечени от него.
Помни чий син си, помисли си той и отметна глава.
— Днес ставате кралски компаньон — каза му Порион. — Зная, че не се налага да ви уча за честта, известно ми е кой сте. Ще ви съобщя само девиза на компаньоните: рамо до рамо. Сражаваме се за престолонаследника, подкрепяме него и краля. Не се бием помежду си. Ако изникне някакво неразбирателство между теб и един от другарите ти, разрешавате го в кръга. — Той посочи към обграденото с камъни място за фехтовка. — На думите се отговаря с думи, споровете се решават от мен. Само тук е разрешена размяната на удари. Нарушаването на това правило се наказва с бичуване пред стъпалата на храма. Ако нарушителят е компаньон, наказва го Корин, ако е оръженосец — наказва го господарят му. Така ли е, Ариус?