Един от оръженосците, който се подсмихваше на дрехите на Тобин, кимна засрамено.
— Но не смятам, че с вас двамата ще има проблеми. Сега да видим как стреляте.
Вземайки лъка си в ръце, Тобин се почувства по-уверен. В крайна сметка по същите цели бе стрелял и у дома: кръгли мишени и пръчки за стрелба по неподвижна цел и подхвърляни във въздуха парцали. Провери тетивата и посоката на вятъра, както го бяха учили, раздалечи крака и постави една от новите стрели на Кони. Бяха украсени с пера от бухал, които Тобин бе намерил в гората един ден.
Повей на вятъра отнесе встрани първата му стрела, но останалите четири до една попаднаха близо до центъра. Изстреля други пет по чувала и успя да удари три от забитите в земята пръти. Бе стрелял и по-добре, но когато приключи, останалите го поздравяваха и го тупаха по раменете.
Ки зае мястото му и също се представи добре.
Идваше ред на тренировката с мечове. Тобин получи за партньор пълничкия, русокос Никидес, внука на канцлера. Той беше по-голям от Лута, но близък по ръст с Тобин. Железният му шлем сияеше като сребърен. Имаше красива сребърна украса по ръба и носния предпазител. Но в стойката на момчето се четеше несигурност. Принцът си сложи неукрасения си шлем и пристъпи в кръга. Те се поздравиха с дървените си мечове и Тобин си припомни първото си сражение с Ки. Този път нямаше да се остави да бъде изненадан от нов противник.
Порион не ги накара да загряват, просто повдигна меча си и го спусна с вик:
— Започвайте, момчета!
Тобин се стрелна напред и с изненадваща лекота преодоля защитата на Никидес. Очакваше бърз отговор, но противникът му се оказа тромав и бавен. След няколко минути Тобин го изтика до ръба на кръга, изби меча от ръката му и спечели дуела с намушкване в корема.
— Добра работа, принце — промълви момчето, стискайки ръката му. На Тобин отново му направи впечатление колко беше мека ръката му, в сравнение с тези на воините, край които беше израснал.
— Да опитаме с по-корав противник — каза наставникът и извика Куирион. Той беше на четиринадесет, една глава по-висок от Никидес и по-гъвкав от него. Освен това беше левичар, ала Тарин беше подготвил Тобин и за това, карайки го да се упражнява с Маниес и Аладар вкъщи. Принцът промени тежестта си, за да компенсира разликата, и твърдо отрази откриващата атака. Куирион беше по-добър противник от Никидес и „рани“ Тобин в бедрото. Новият компаньон бързо се възстанови, тласна оръжието му нагоре и го наръга.
Този път Порион не каза нищо, само направи знак на Лута. Последният беше по-дребен от Тобин, ала имаше остър поглед, беше бърз и вече бе видял стила на принца. Скоро Тобин се оказа притиснат и трябваше да положи усилия, за да не бъде изтласкан извън кръга. Лута се усмихваше, докато се сражаваше. Тобин почти можеше да чуе гласа на Тарин: „Този дребосък е добър боец!“
Принцът се стегна и настъпи в контраатака, обсипвайки главата на противника си с удари. Смътно усещаше, че събраните около тях ликуват, но виждаше единствено приведената фигура срещу себе си. Бе сигурен, че Лута ще отстъпи, когато внезапно мечът му се строши. Противникът му скочи към него и Тобин трябваше да се дръпне встрани, за да избегне завършващия удар. Използвайки един от триковете, на които го бе научила сестрата на Ки, Тобин се възползва от нарушеното равновесие на Лута и го препъна. За негова изненада трикът проработи и момчето рухна по корем. Преди да е успяло да се изправи, Тобин скочи на гърба му и се престори, че прерязва гърлото му със строшения си меч.
— Не можеш да правиш това! — протестира Калиел.
— Можеш, ако знаеш как — каза Порион.
Тобин слезе от гърба на Лута и му подаде ръка да се изправи.
— Кой те е научил на този номер? — попита момчето, отупвайки се.
— Сестрата на Ки.
Отговорът бе последван от настъпило мълчание. Тобин видя смесица от удивление и презрение по лицата на мнозина от наблюдателите.
— Момиче? — озъби се Олбън.
— Тя е воин — каза Ки, но никой не показа да го е чул.