Корин отпи голяма глътка от меха и отпусна глава в скута на Алия.
— Очите му са като два камъка, загладени от морето. Нямам представа какво се крие зад тях. Докато ни дава светещи камъни, нямам нищо против него. Обаче, когато аз стана крал, няма да се нуждая от магьосници, които да печелят войните ми или да ми пазят трона. Трябват ми само такива като вас! — Той размаха меха, заливайки онези около себе си. — Скаланска стомана и храбри скаланци, които да я размахват!
Този тост бе последван от песни, а от песните се ожаднява. Дори Тобин се замая леко, преди Ки отвратен да го завлече в кревата.
Глава четиридесет и втора
След няколко дни Ки и Тобин завариха Тарин и половин дузина от хората му да ги чакат. В началото Тобин едва ги разпозна. Кони и останалите носеха нови униформи, подобни на онези на кралската стража, само че плочките им бяха сребърни. Тарин беше облечен като лорд в кафяво и черно и носеше сребърна верига.
— Принце — каза Тарин, — управителят ми писа, питайки кога Негово Височество желае да огледа дома си. Всичко е подготвено.
Тобин се втурна към него, за да го прегърне, толкова се радваше да види познато лице, но капитанът не му позволи и леко поклати глава. Ки се спря. Личеше, че и на него му се е искало да стори същото.
Двамата получиха разрешение от Порион и последваха Тарин из лабиринта благороднически домове между дворците.
Къщата, принадлежала на майката на Тобин, всъщност представляваше малко крило, прикрепено към външната стена на Стария дворец, заобиколено със собствени стени и градини. Градината бе добре поддържана, ала когато влезе в къщата, Тобин усети някаква странна празнота, макар стените да бяха боядисани в оживени цветове, а мебелировката да бе изящна. Половин дузина лакеи му се поклониха, когато влезе. Управителят беше мъж на средна възраст, когото Тарин представи като Улиес, син на Минир.
— Моите съболезнования — каза му Тобин.
Улиес отново се поклони.
— Аз също тъжа за загубата ви, принце. За мен е чест, че баща ми е служил на вас и на семейството ви, надявам се аз да сторя същото.
Тобин се оглеждаше бавно, разглеждайки старите бюфети, гоблени и резбованите орнаменти по стените и гредите. Вляво се издигаше широко стълбище.
— Баща ти те донесе по тези стълби в деня, когато беше представен — каза му Тарин. — Трябваше да видиш как изглеждаше тази зала тогава, изпълнена с всички висши аристократи на Скала. Самият крал стоеше тук с принц Корин на раменете си. Небеса, колко горди бяхме всички!
Тобин го погледна.
— Къде беше майка ми? Тя… Тя беше ли добре тогава?
Капитанът въздъхна:
— Не, Тобин, не беше. Не и след нощта на раждането ти, ала ти нямаше вина за това. Въпросният ден тя остана в стаята си.
— Може ли да я видя?
— Разбира се. Сега това е твоят дом. Но стаите на горния етаж не са били използвани, откакто майка ти напусна. Когато идвахме в Еро, баща ти и аз използвахме помещенията на този етаж, а в задния двор има казарма. Ела.
Тобин се огледа за Ки.
— Да вървим.
Бяха прекосили половината стълбище, когато братът изникна над тях, изчакващ ги на върха.
Не би трябвало да бъде там. Тобин не го беше викал цял ден. Всъщност не го беше викал от пристигането си, осъзна гузно той. Съвсем бе забравил, разсеян от множеството новости.
И сега брат му стоеше там, взирайки се в него с черни, обвиняващи очи. Тобин въздъхна вътрешно и го остави.
— Ти виждал ли си близнака ми, Тарин? — попита той. — Умрялото бебе?
— Не, онази нощ бях в Атион. Когато се завърнах, всичко беше свършило.
— Защо татко никога не е говорил с мен за това и не ми е казвал какво е демонът в действителност?
— Не зная. — Тарин спря на горната площадка, без да осъзнава, че ръката му докосва рамото на духа. — Може би от почит към майка ти? Тя не можеше да понесе да се говори за това, особено в началото. Правеше я доста… дива. После идваха всички онези шушукания. Скоро никой от нас не говореше за това. — Поклати глава. — Сметнах, че той ти е говорил нещо насаме. Не беше моя работа да се бъркам.
Той отвори вратата точно срещу стълбището.
— Ето, Тобин, тук е стаята, в която си се родил.
Подът на коридора бе поръсен с прясна тръстика и ухаеше на билки и светилно масло. Но в стаята Тобин разпозна застояла миризма. Капаците бяха отворени, но помещението изглеждаше мрачно и студено. Той настръхна, когато пристъпи вътре.