Отидоха до следващата врата.
Тази стая бе изключително аскетична. Завесите около леглото бяха съвсем прости, нямаше никакви украшения. Изключение правеше единствено прекрасната колекция оръжия, окачени върху стената — събирани от множество битки. А на една маса до прозореца стояха произведенията на Тобин. Принцът се приближи до тях и повдигна една крива восъчна фигурка с дървен меч в ръка. Сбърчи нос.
— Помня тази фигурка. Хвърлях я.
Тарин топло се засмя.
— А аз си я запазих. Това е единственият портрет, който някога ми бе правен. Останалите ми ги подари, помниш ли? — Изпод туниката си извади грозноват дървен кон. — Това е първата фигурка, която направи за мен. Останалите войници също си ги пазят. Носим ги за късмет.
— Накарай го да ти направи нов — каза Ки, смеейки се. — Сега е станал много по-добър.
Тарин поклати глава.
— Това е подарък от сърце. Не бих го заменил за всички коне в Атион.
— Кога ще мога да отида в Атион? — попита Тобин. — Цял живот слушам за това място. Дори и Ки го е виждал! А Цирна и всички останали владения?
Отново последва леко намръщване, когато Тарин отговори:
— Ще трябва да говориш с лорд Орун за това. Той е единственият, който може да уреди пътуванията ти извън града.
Тук Тобин не криеше презрението си към дебелака.
— Кога мислиш, че ще се върне кралят? Ще го помоля да ми даде нов опекун, преди отново да е отишъл на война. Не ме интересува колко богат или влиятелен е Орун, не мога да го понасям.
— Надявах се да поговорим тъкмо по този въпрос. Това е и една от причините, поради които те доведох тук. — Тарин затвори вратата и се облегна на нея, потривайки брадичката си. — Ти си още млад, Тобин, и нямаш опит в кралския двор. Не мога да кажа, че това е лоша черта, но на това място може да има неприятни последици. Нямахме достатъчно време, за да поговорим за всичко, което се е променило — появата му изненада всички ни. Сега сме разделени и нямах възможност по-рано да ти кажа някои неща, които трябва да чуеш. Заклех се пред баща ти да те пазя. Не се сещам за друг, който би ти казал това, което ще те посъветвам сега. Ти също слушай, Ки, и никому нито думица!
Той накара момчетата да седнат на леглото и придърпа стол, за да се настани срещу тях.
— На мен лорд Орун също не ми е никак симпатичен, но вие не показвайте неприязънта си. Той е приятел на краля и един от най-висшите му министри. Така че няма да имаш полза да посрещнеш вуйчо си с такава молба. Разбираш ли?
Тобин кимна.
— Принц Корин каза да съм внимавал с него, защото той е влиятелен.
— Точно така. В кралския двор трябва да казваш много по-малко от това, което мислиш, както и да изричаш само толкова от истината, колкото ще ти донесе полза. Страхувам се, че това е нещо, на което не сме те учили преди, но пък ти винаги си умеел да пазиш тишина. А що се отнася до теб, Ки…
Ки се изчерви.
— Зная, ще си държа устата затворена.
— За доброто на Тобин е. Не ми е приятно да го кажа, но гледайте да си запазите благоразположението му.
— Говориш, сякаш те е страх от него! — изтърси Ки.
— В известен смисъл може да се каже и така. Орун беше много могъщ, още когато Риус и аз бяхме кралски спътници. Той беше едва третият син на херцог, но баща му беше богат и можеше да се похвали с доверието на лудата кралица. Не искам да звуча непочтително към семейството ти, Тобин, но баба ти Агналейн беше побъркана, а Орун успя да оцелее управлението й и да се сдобие с още повече власт. Ериус също го харесва, което ние с баща ти така и не успявахме да проумеем. Така че не е в твой интерес да вървиш срещу него. Старай се да поддържаш примирие. И… — Той спря, сякаш не беше сигурен какво да каже сетне. — Ако някой от вас има проблеми с него, елате при мен. Обещайте ми.
— Знаеш, че ще го сторим — отговори Тобин. Стори му се, че Тарин гледаше по-скоро към Ки, докато изричаше последните си думи.
На вратата се почука и Тарин отиде да се занимава с пристигналия куриер. За момент Тобин размишляваше над чутото, сетне се изправи, за да иде обратно в залата. Но когато излезе в коридора, Ки докосна рамото му и прошепна:
— Струва ми се, че нашият приятел е тук. Усещам го… откакто се качихме горе.
Тобин изненадано се обърна към него, осъзнавайки, че приятелят му има предвид духа.
— Можеш да го усещаш? — прошепна в отговор принцът. Бе изгубил дирята на духа горе.