— Понякога. Прав ли съм?
Тобин се огледа. Брат му действително стоеше зад тях, правейки знак на Тобин да го последва.
— Да. Тук е. Но не съм го викал.
— Че защо ще се държи по различен начин? — промърмори Ки.
Момчетата последваха духа и се озоваха в малка градина, заобиколена от високи стени. Тук имаше лятна кухня, ала покритият с мъх покрив отдавна беше рухнал и така и не беше поправен. Близо до средата на градината се издигаше огромен, мъртъв кестен. Кривите му клони се протягаха като сплетени в покрив пръсти, затъмнили със сивотата си синьото небе. Чепатите корени надничаха от земята като змии.
— Още ли го виждаш? — прошепна Ки.
Тобин кимна. Брат му седеше между два едри корена. Бе повдигнал крака към гърдите си, опрял чело на коленете. Сплъстената му черна коса се спускаше надолу, затъмнявайки лицето му. Изглеждаше толкова отчаян, че Тобин бавно се приближи напред, чудейки се какво има. Намираше се на няколко стъпки от духа, когато брат му повдигна бледото си, насълзено лице към него и прошепна с уморен, сух глас, който Тобин никога преди не беше чувал.
— Това е мястото.
И отново изчезна.
Объркан, Тобин се взря в дървото, учудвайки се какво забележително има в това място. За леглото разбираше — брат му се беше родил върху него и явно го помнеше. Но защо ще си спомня този двор, дървото? Погледна към мястото, където духът бе седял, и зърна малка дупка под един от корените. Тобин приклекна, за да я огледа по-внимателно. Оказа се по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Напомняше на Тобин за местата, които бе търсил из леса, за да скрие куклата.
Почвата беше песъчлива и твърда, добре защитена от дървото. Движен от любопитство, принцът пъхна ръка вътре, за да види дали дупката е така суха, колкото изглежда.
— Може да има змии — предупреди Ки, като приклекна до него.
Дупката се оказа по-голяма от очакваното. Достатъчно голяма да побере куклата, ако можеше да я промуши през отвора. Пръстите му не откриха змии, само няколко шипести кестенови обвивки сред шумата. Но когато понечи да я издърпа, пръстите му докоснаха нещо кръгло. Той опипа по-внимателно и можа да го изрови от земята. Оказа се, че това е златен пръстен със скъпоценен камък. Големият плосък камък беше тъмнолилав като ирис и в него един до друг бяха гравирани ликовете на мъж и жена. Жената бе на преден план.
— В името на пламъка, Тобин, това не е ли баща ти? — попита Ки, надничащ през рамото му.
— И майка ми. — Тобин оглеждаше пръстена от всички страни и откри буквите А и Р гравирани от вътрешната страна под камъка.
— Проклет да съм. Брат ти сигурно е искал да го намериш. Виж дали няма и още нещо.
Тобин отново пъхна ръка в дупката, но нямаше.
— Ето ви! — каза Тарин, излизайки на двора. — Какво правите там?
— Виж какво намери Тобин под дървото — каза Ки.
Тобин му показа пръстена и очите на Тарин се разшириха.
— От години… Как се е озовал тук?
— На майка ми ли е бил?
Високият мъж седна и взе пръстена, взирайки се в профилите върху камъка.
— Да. Това беше любимият й годежен подарък. Ауренфейска изработка. Плавахме чак до Вирес, за да намерим най-добрите гравьори. Помня лицето й… Така и не разбрахме какво стана с него, когато тя се разболя. Някои други нейни вещи също изчезнаха. — Тарин погледна към дупката. — Как ли е попаднал вътре? Няма значение, нали си го намерил. Носи го в нейна памет.
Пръстенът му беше прекалено голям и затова Тобин го окачи на верижката до печата на баща си. Отново погледна към ликовете им. Родителите му изглеждаха млади и красиви, нищо общо с измъчените хора, които бе познавал.
Тарин взе пръстена и печата в дланта си.
— Сега носиш по нещо и от двамата близо до сърцето си.
Глава четиридесет и трета
Последвалите седмици се сляха в неясна последователност. Животът в крепостта не беше подготвил никое от момчетата за подобни спътници, макар че в началото и двамата не искаха да тормозят приятеля си със своите съмнения.
Всяка сутрин компаньоните тичаха до храма, за да оставят даровете си, сетне се трудеха здравата почти до края на следобеда под зоркия поглед на Порион.
Поне тук Ки и Тобин блестяха. Порион беше стриктен, но не пестеше не само забележките си, ала и похвалите. Освен да се бият с меч и да стрелят с лък ездешком, той обучаваше поверениците си и как да боравят с копие и брадва, как да се борят невъоръжени и с ножове.