— Вие, благородниците, може и да започвате деня в седлото, но само Сакор знае къде ще го завършите — обичаше да казва наставникът. Измисляше различни изпитания, предназначени да ги повалят от седлото по разтърсващ начин.
След тренировка момчетата бяха свободни до вечеря. Понякога те яздеха из града, за да гледат представления или да посетят любимите си занаятчии. Друг път препускаха из хълмовете, където отиваха на лов, или пък до морето, за да се насладят на последните топли летни дни.
Обикновено ги придружаваха множество млади благородници, както и някои не съвсем млади. Лорд Орун често се присламчваше, заедно с други подобни нему — мъже, които носеха обици и помади и не бяха отишли да воюват. Имаше и жени и момичета.
Ки скоро осъзна, че момичетата като красивата Алия и приятелките й са недостъпни за него, както и че красивото лице не е задължително да означава красиво сърце. Алия беше братовчедка на Олбън и се доказа като не по-малко злобна от роднината си. Но Корин я харесваше. От клюките на оръженосците Ки научи, че тя е една от няколкото любовници, редовно посещаващи леглото на принца, надявайки се да му дарят наследник, за да може престолонаследникът да иде на война. Никой не се осмеляваше да размишлява относно мнението на краля по този въпрос.
Но пак имаше предостатъчно други девойки, които флиртуваха с Ки. Сред тях имаше една, Мекари, която на няколко пъти му бе хвърлила окуражаващи погледи, докато го учеше да танцува. Колкото и да бяха опитни в изкуството на войната двамата с Тобин, никой от тях не умееше да танцува или да свири на музикален инструмент, а въпреки старателните усилия на Аркониел, бяха сладкогласни като гарвани. Враговете им особено злорадстваха от тези им недостатъци и усърдно се стараеха да ги поставят в смущаващи ситуации.
Тобин съумя да компенсира това съвсем случайно по време на вечеря, когато, сполетян от скука, бе оформил една от фигурките си от парче сирене. Скоро момичетата се тълпяха около него с молби да им изработва амулети и играчки, предлагайки целувки в замяна. Тобин скромно отказваше да му бъде платено и скулптираше яростно, очевидно объркан от подобно внимание.
Ки също беше объркан, но от реакцията на приятеля си. Тобин вече бе почти на дванадесет и от историите му бе научил достатъчно за момичетата. Може би още не беше пораснал достатъчно, за да иска някое, но пак изглеждаше странно да проявява подобно поведение. Две от девойките бяха особено настойчиви. Бледата Лилиан, сестра на Урманис, флиртуваше много разгорещено с него, макар Ки да беше убеден, че тя го прави, за да се наслаждава на смущението на Тобин.
Но с другата, стройна брюнетка на име Уна, нещата стояха различно. Тя умееше да ловува и язди. Беше мълчалива по начин, който Ки намираше едновременно за приятен и притеснителен — тя сякаш разчиташе мисли само с погледа си. Но край нея Тобин ставаше още по-спънат. Едва не си отряза пръста, докато й изработваше котка.
— Какво, по дяволите, ти има?! — смъмри го Ки същата вечер, докато промиваше раната му. — Обзалагам се, че Уна ще ти позволи да я целунеш, ако опиташ, а ти се държиш като че е чумава!
— Не искам да я целувам! — тросна се Тобин и отдръпна ръката си, преди Ки да е успял да превърже пръста му. Той се настани в леглото колкото се може по-далеч от него и отказа да му говори до сутринта.
Това беше първият път, в който Тобин му се ядосваше истински. Половината нощ Ки не можа да заспи от притеснение и се зарече никога вече да не тормози приятеля си за това.
Тобин си имаше достатъчно проблеми.
След пристигането им принц Корин бе устроил още няколко банкета — без специален повод, просто по приумица. И когато му се удадеше да избегне неодобрението на Порион. Ки не харесваше гуляите, макар те да означаваха почивка от обичайните задължения на оръженосец. Всички се напиваха, особено Корин. А Ки харесваше престолонаследника много повече, когато последният беше трезвен.
Тобин се бе привързал към братовчед си по обичайния си прям начин, ала в случая Ки не беше сигурен в преценката на приятеля си. Пиян, Корин показваше, че има слаба воля, прекалено склонен да приема цветовете на околните, наместо да засияе със собствен блясък. Губеше чувствителността си — ставаше склонен да дразни другите и не забелязваше грубостта им.
А на пиршествата грубост не липсваше, макар да беше прикрита като шега. Уменията на двамата приятели бяха събудили завистта на останалите компаньони, а странното поведение на Тобин онази нощ в старата тронна зала бе породило известни клюки. Но пък въпросните клюкарстващи езици сигурно се бяха разработили още преди Тобин да пристигне в столицата.