Той повдигна главата на Ки.
— Щях да ти кажа сам, ако ме беше попитал. Няма нищо срамно в това между приятели, Ки, иначе половин Еро щеше да е в немилост, а също и някои от компаньоните.
Ки стоеше безмълвен.
— Значи са те тормозили непрекъснато, докато накрая не си могъл да издържиш?
Момчето кимна.
— Търсили са слабо място. И ето те тук. Най ме интересуват думите на Маго, че го бил научил от лорд Орун, който е опекун на Тобин. Не мисля, че Орун ще остане доволен от бъбривостта му.
— Но тогава защо ще го казва?
— Мисли, момче. Кой искаше Мориел да бъде оръженосец на Тобин? Кой не може да те търпи от първия ден, в който те е видял? Кой щеше да се пръсне от гняв, когато Порион предпочете теб пред Мориел?
— Орун.
— Кому гостува Тобин в този миг?
Ки изтърва чашата и скочи на крака.
— Небеса! Може да ме отстрани? Всичко свърши, нали? Желираното черво ще ме пропъди!
— Не може да те отпрати, поне не директно. Но може би си мисли, че Тобин няма да е в състояние да те дисциплинира. Може би това възнамерява да пише в следващия си доклад на краля.
— Но защо? Защо го е грижа кой е оръженосецът на Тобин?
— Кой е по-близък с Тобин от теб? Кой би бил от по-голяма полза на Орун да шпионира принца, ако не оръженосецът?
— Мислиш, че Орун иска да го нарани?
— Не, иска да го контролира. А кой според теб контролира Орун?
— Кралят? — прошепна Ки.
— Да. Все още си твърде малък за това, Ки, но след като са те взели на прицел, трябва да знаеш. Всичко това е огромна игрална дъска, а залогът е Атион и всички останали земи и богатства, които Тобин притежава. Двамата с теб защитаваме Тобин от атаките им и затова им пречим.
— Но Тобин е верен на краля. Той иска само да се бие за него. Защо Ериус не го остави на мира?
— Това и аз самият не разбирам. Но не на нас се пада да разрешим това. Ние трябва само да го подкрепяме и защитаваме. За да сториш това, трябва да убедиш Тобин утре да те набие без преструвка. И ще трябва да му кажем за казаното от Маго.
— Не. — Ки стисна зъби. — Зная, че казаното от теб е истина, но не искам Тобин да узнава, че някакъв оръженосец е говорил за него и рода му по такъв начин.
— Ще трябва, Ки. Ще се явиш пред Порион, който да отсъди, а той ще попита.
— Но това означава да го кажа пред всички. Тогава те всички ще чуят какво е казал, нали?
— Вероятно.
— Няма да го направя, Тарин. Някои вече започнаха да му се присмиват заради мен и призраците. Не зная какво ще направи Тобин, ако научи за това. Той не е като другите. Ти също знаеш това. — Ки отново трепереше. — Аз също не искам да бъде. Харесвам го такъв, какъвто е. Позволи ми да го направя по моя начин. Обещавам ти, че няма да предоставям на лорд Орун повече причини да пише на краля. Ще кажа, че е било заради обиди към баща ми. Ще си понеса боя. За да ме изкара лъжец, Маго ще трябва да повтори думите си, а се съмнявам, че ще го стори. Не и пред Порион.
Той напрегнато очакваше решението на Тарин, готов да спори цяла нощ, ако се наложи.
Но Тарин кимна.
— Добре тогава. Но бъди внимателен, момчето ми. Някои грешки остават без последствия. Но други са необратими. Чест, Ки. Помни. Искам и двамата да бъдете в безопасност.
Момчето благодарно стисна ръката му.
— Няма да забравя отново, кълна се.
След приключването на гощавката дойдоха актьори, но изложената постановка беше някакъв романс, неразбираем за Тобин. Той дремеше, отпуснал глава върху юмрука си, опитвайки се да не обръща внимание на болката. В този момент влезе вестоносец, прошепнал нещо в ухото на Орун.
Лордът цъкна с език и се приведе към Тобин:
— Небеса, изглежда оръженосецът ви се е забъркал в някакви неприятности!
Най-близките около тях се обърнаха. Корин беше чул, Калиел също.
Тобин се изправи и бързо се поклони.
— С ваше позволение, разрешавате ли да се оттегля, лорд Орун?
— Щом трябва. Но на ваше място аз не бих си правил труда.
— Все пак бих искал да отида.
Забързал навън, Тобин усещаше върху себе си погледите на всички поканени. Бузата го болеше още по-силно.
Балдус го чакаше на вратата на двореца и избухна в сълзи при вида му.