— Побързайте, принце! Учителят Порион и останалите вече са в залата на компаньоните! Ки удари Маго!
— Богове! Защо? — попита разтревожено Тобин. Двамата поеха по коридора.
— Не зная, но се надявам да му е избил зъбите! — през сълзи отвърна момчето. — Той винаги се отнася зле с пажовете.
Няколко лампи в единия край осветяваха залата. Ки, с предизвикателно изражение, седеше на пейка. Порион мрачно стоеше до него.
На друга пейка седяха Олбън и Маго. Оръженосецът не изглеждаше особено щастлив. Носът му беше подут, а устната му беше сцепена. Куирион и Ариус бяха при тях. Останалите компаньони стояха из залата.
— Той е сторил това! — кресна Олбън към Тобин, сочейки обвинително към Ки.
— Достатъчно! — троснато каза Порион.
— Какво е станало? — попита Тобин, който не можеше да повярва на очите си.
Ки сви рамене.
— Маго ме обиди.
— Но защо не ми каза? Щяхме да ви изправим на дуел, както повеляват правилата! — каза Тобин.
— Той ме изненада, принце, и аз си изпуснах нервите. Много съжалявам, че те посрамих. Готов съм да понеса наказанието си от твоята ръка.
Порион въздъхна.
— Само това повтаря, принце. Дори не иска да каже с какво го е обидил Маго.
— Няма значение — промърмори Ки.
— Има — сопна се наставникът. — Едно е, ако само ти си бил обиден. Ако е казал нещо по адрес на твоя лорд или друг — хвърли заплашителен поглед към Маго, — тогава е съвсем друго. Принце, заповядайте му да говори.
— Ки, моля те.
Ки изгледа Маго с презрение.
— Мен нарече голтак, обяви баща ми за конекрадец и дори изразяваше съмнение относно потеклото ми.
Порион невярващо се взираше в него.
— И ти го удари?
— Не ми хареса начинът, по който го каза.
Тобин отново погледна останалите, чудейки се защо Ки изглежда най-спокоен от всички.
Наставникът прикова Маго и Ариус с тежък поглед.
— Така ли е?
Двете момчета трепереха.
— Да, наставнико. Така е.
Лъжат, помисли си Тобин. Но защо Ки би ги защитавал?
Порион вдигна ръце.
— Много добре. Принце, предавам Ки във вашите ръце. Олбън, предоставям Маго на вас. Утре преди даровете принц Тобин ще накаже Ки на стълбите на Сакор. Първото провинение се наказва с десет удара с бич и денонощие бдение и пост. Последното ще се отрази добре на езика ти, Маго, така че ти ще изтърпиш същото. Сега ми се махайте от очите.
Когато двамата се върнаха в стаята си, Тобин отпрати слугите и се нахвърли върху Ки:
— Какво стана? Как можа да сториш подобно нещо?
— Сигурно… защото съм рицар голтак.
Тобин го сграбчи за влажната туника и гневно го разтърси.
— Да не си посмял да говориш така за себе си!
Ки покри ръцете му със своите и ги отдръпна.
— Наистина сторих, каквото казват те, Тоб. Изпуснах си нервите като глупак. Но те искаха да избухна. Мисля, че го направиха нарочно, за да те посрамят. Не им доставяй това удоволствие.
— Какво искаш да кажеш? — попита Тобин. — И как бих могъл да ти причиня това? Ако аз се бях намирал там, лично щях да го ударя. Тогава трябваше да бият и двама ни!
— Да, сигурен съм, че щеше. Но не бива. Те ме изиграха, накараха ме да направя нещо, което не исках, а сега си мислят, че ще се смеят последни.
Той отиде до леглото и седна.
— Не казах на Порион цялата истина. Това не се случва за пръв път, освен това Маго не беше единственият, който ме наскърбяваше. Мисля, че не е нужно да казвам кой друг. За тях аз съм просто голтак, отраснал сред мръсотия. — Той повдигна глава и се насили да се усмихне уморено. — Това е истина, но пък те прави силен. По-силен от тях. Руан ми каза, че Ариус плакал, когато го били. Ти нямаш достатъчно сила, за да ме накараш да цивря.
Тобин го зяпна.
— Няма да те нараня!
Ки поклати глава.
— Но ще трябва да опиташ. Ще трябва да им изнесем добро представление, както винаги. Ако сметнат, че си прекалено мек, за да ме държиш изкъсо, кралят може да не позволи да остана твой оръженосец. Това каза Тарин. Вече говорих с него. Така че утре се постарай. Ще им покажем, че сме корави като планински дъб.
Тобин трепереше. Ки се изправи и го хвана за раменете.
— Това е заради нас, Тобин, за да можем да останем заедно. Не искаш Мориел тук вместо мен, нали?