Принцът го изчака да се отдалечи и седна край олтара, обвил колене с ръце, за да прогони внезапно овладелия го хлад.
Прикритите му заплахи към предателите ужасяваха Тобин. Сякаш биваше обвинен в нещо, но пък не можеше да се сети да е сторил дело, което магьосникът да не одобри. Беше лоялен на Корин и краля с цялото си сърце.
Братът приклекна до него. Тук няма Пелис.
Тобин огледа каменните ликове. След като преброи и внимателно огледа лицата, видя, че духът е прав. Ликът на крал Пелис го нямаше. Нирин грешеше. Уроците на херцога и Аркониел бяха истина. Но защо магьосникът беше толкова настоятелен?
Но пък беше му казал името на кралицата, която братът беше избрал — същата, която крал Пелис бе убил.
Тобин отиде до втората кралица на Скала и постави десница върху каменния меч, който тя държеше.
— Здравей, бабо Тамир.
Глава четиридесет и шеста
На следващия ден слънцето се показа и Порион отново ги изкара да тренират навън.
Докато тичаха към храма, Тобин почти не забелязваше подновилата се болка. Наместо това беше замислен как ли се справя Ки. Сърцето му преля от облекчение, когато Ки изникна, гладен, но не превит. Маго изглеждаше далеч по-зле. По-късно Ки му довери, че часове наред се взирал в другия оръженосец, без да казва нищо, за да го стресне. Очевидно бе проработило.
Жреците бяха намазали раните на Ки с мехлем, така че той се присъедини към тренировката, без да се оплаква. Шегуваше се с приятелите си сред оръженосците, не обръщаше внимание на враговете, а същата вечер прислужва на масата. Тобин реши, че всичко е преминало, докато не дойде време за лягане, когато Ки издърпа завесата на всеченото в стената легло.
— Пак ли ще спиш там?
Ки приседна на ръба на леглото и сключи пръсти над коляното си. По стойката му Тобин виждаше, че оръженосецът изпитва далеч повече болка, отколкото е склонен да признае.
— Балдус?
Пажът се надигна от сламеника си.
— Да, принце?
— Върви в кухнята и помоли да приготвят сънотворна отвара за сър Ки.
Балдус се стрелна. Тобин заключи вратата след него и се върна при оръженосеца си.
— Какво става?
Ки сви рамене:
— Чух, че повечето оръженосци спят така и… Знаеш, хората ни гледат странно. Помислих си, че трябва да правим някои неща по обичаите в Еро.
— На Корин му харесва как правим нещата по свой си начин. Каза ми го. Снощи се гордееше с теб.
— Така ли? Е, Корин е само един. Освен това аз не съм принц.
— Сърдиш ми се.
— На теб? Нищо подобно. Но…
За пръв път от началото на неприятностите храброто лице на Ки рухна. Тобин видя пред себе си измореното, превито селско момче, държащо раменете си неестествено, за да облекчи болката.
Тобин приседна до него и огледа гърба на ризата му. Тя бе потънала в петна кръв.
— Кървиш. През нощта ще залепне, ако я оставиш. Дай да ти помогна.
Тобин му помогна да си свали ризата и я хвърли на леглото. Болката го измъчваше по-силно, но той не й обръщаше внимание. Ки беше този, който се нуждаеше от грижи, не той.
Белезите бяха променили цвета си в лилаво и черно. Когато момчето се раздвижеше, от раните потичаше кръв. Тобин преглътна мъчително, мислейки си за всички онези пъти, в които не бе позволявал на Нари да бие приятеля му. Сега той самият го беше сторил.
— Тук не ми харесва — каза накрая той.
Оръженосецът кимна. Една сълза се търколи по носа му, за да капне върху ръката на Тобин.
— Ще ми се просто да бяхме тръгнали с татко. Или компаньоните да поемеха на път утре, за да търсим краля. Но най-много ми се иска да бях голям и да имах земите си, за да те направя лорд. Обещавам, че ще го сторя, Ки. Тогава никой няма да смее да те обижда.
Ки се изсмя хълцащо и болезнено обгърна раменете на Тобин с ръка.
— Аз не…
Гръмък и трясък долетя откъм гардеробната, сепвайки и двамата. Тобин скочи на крака, а Ки литна да вземе ризата си.
Корин и половин дузина от по-възрастните компаньони и пажове влязоха със залитане през тайната врата.
— Братовчеде, дойдохме да ти отправим покана! — викна престолонаследникът. Тобин разбра, че той не е спирал да пие и след вечеря.
Урманис и Зустра също бяха зачервени и ухилени. Орниъс беше прегърнал Риско и душеше ухото му. Калиел изглеждаше малко по-трезвен. Само Танил, оръженосецът на Корин, не беше пиян. Той засрамено се поклони на Тобин.