— Тръгнали сме да пошетаме из града и дойдохме да вземем и теб — продължи Корин, залитайки. — И, разбира се, неоценимия Ки. Облечи се, момче, и ела да ти взема една брантия. Ще видиш колко бързо ще забравиш за гърба.
Гарол се отдели от групата и повърна шумно, корѐн от останалите.
— Урманис, май вие двамата сте следващите за стълбите — каза Корин, клатейки глава. — Оръженосецът ти те посрами по целия под на братовчед ми. Та какво говорех? А, да. Брантийки. Вече си достатъчно голям, нали, Ки? Виждал съм те да зяпаш момичетата. Ти си най-добрият сред тези кьопчовци. Ще се напием и ще изритаме задника Маго от леглото му. И онзи разпореник Олбън!
— Не, братовчеде, Ки е уморен. — Тобин стоеше между Корин и приятеля си, чудейки се какво ще прави, ако престолонаследникът решеше да ги принуди да дойдат. За пръв път виждаше братовчед си толкова пиян.
За щастие, Танил му беше съюзник.
— Те са прекалено малки за веселбите ви, Ваше Височество. А и Ки е толкова разранен, че би било напълно напразно да му вземате момиче. Да се махаме, преди учителят Порион да ви е заловил.
— О, не искаме това! Всички да пазят тишина, по дяволите! — ревна Корин. — Ела, братовчеде. Целуни ме за късмет. Ти също, несравними Киротиус! Лека нощ! Лека нощ!
Престолонаследникът не миряса, докато всички не целунаха Тобин и Ки по двете бузи и не получиха същото в отплата, но най-сетне гуляйджиите излязоха.
Веднага щом Тобин се убеди, че са се отдалечили, той завлече най-тежкия стол в стаята пред тайния вход, сетне повика брат си и го остави да пази.
Обратно в спалнята завари Ки да си мие лицето. Оръженосецът бе пуснал вътре Балдус и Молай, които чистеха повръщаното и си ръмжаха един на друг.
— Никога не е така, когато кралят си е вкъщи — промърмори Молай. — Когато Корин беше по-млад, Порион се оправяше с него, но сега…! Ще покадя благоухания, за да прогоня вонята. Балдус, върви донеси малко вино с подправки за принца.
— Не, никакво вино — уморено каза Тобин.
Когато слугите приключиха, принцът ги отпрати да си лягат и придърпа Ки до голямото легло.
— Виждаш как се правят нещата в Еро. Лягай си.
Ки се предаде с въздишка и се настани по корем.
Тобин се облегна на възглавниците и се постара да не обръща внимание на миризмата, все още процеждаща се сред благоуханията.
— Какво правеше Орниъс с бедния Риско?
Ки изсумтя.
— Ти какво прави снощи, докато аз гладувах с Маго?
Тобин се замисли за дългия сив ден.
— Нищо. Но срещнах Нирин в гробницата.
— Лисичата брада? Какво искаше?
— Каза, че аз съм следващият наследник след Корин, докато той не се сдобие със собствени потомци.
Ки се обърна и го погледна замислено.
— Както се олюляваше тази вечер Корин, нищо чудно и да получиш шанс.
— Внимавай с тези шеги! — предупреди го Тобин. — Ако Гоначите те чуят… Този Нирин ме плаши. Всеки път, когато е близо до мен, го усещам как търси нещо. Сякаш мисли, че крия нещо.
— С всички се отнася така — промърмори другото момче, унасяйки се. — Като останалите бели магьосници. Не се осмелявам да се доближа до тях. Но ние пък за какво имаме да се тревожим? Няма по-верни от нас…
Той тихо захърка.
Тобин дълго време лежа буден, припомняйки си странното усещане, което бе изпитал край магьосника. Размишляваше за враговете, споменати от Нирин. Никакъв предател не се беше доближавал до него. Колкото и да му беше антипатичен червенобрадия маг, щеше да спази обещанието си, ако някой му споменеше да предаде законния владетел на Скала.
Глава четиридесет и седма
— Мислиш ли, че си е струвало? — прошепна Ки на Тобин, когато снощните гуляйджии изникнаха за сутрешния крос. Порион също ги наблюдаваше, самото въплъщение на зараждаща се буря.
Снощното повръщане очевидно не бе помогнало на Гарол. Той беше зелен като праз, но се олюляваше далеч по-нестабилно. Останалите не бяха толкова залитащи, но пък бяха умълчани. Единствено Корин, който бе изглеждал най-пиян, бе в нормалното си състояние. Но поздрави братовчед си с разкаяно изражение.
— Предполагам снощи не си ни изпроводил с особено топли мисли — рече той, поглеждайки засрамено Тобин.