Покрай тези игри баща му му липсваше много, но момчето знаеше, че един ден ще се бие рамо до рамо с него — както той беше обещал.
През последните сиви зимни дни Тобин започна истински да се наслаждава на компанията на майка си. В началото се срещаха в залата след сутрешната му езда с Минир. На няколко пъти принцесата дойде с тях. Тобин се удивляваше колко умело язди тя, яхнала странично коня си, с коса, развята като дълъг копринен флаг.
Към останалите от къщата обаче поведението й остана непроменено. Рядко говореше с Минир и почти никога с Нари. Новата жена, Тира, се грижеше добре за нея и се отнасяше мило с Тобин, докато веднъж демонът не я беше блъснал по стълбите и тя не напусна, без дори да се сбогува. След това се справяха без прислужница.
Но най-разочароващо бе хладното й отношение към баща му. Ариани никога не говореше за него, захвърляше даровете, които той й изпращаше, и напускаше залата, когато Минир всяка вечер край камината четеше писмата му на Тобин. Никой не можеше да определи защо тя го ненавижда толкова, а момчето не се осмеляваше да я попита пряко. Когато баща му се прибереше и видеше подобрението на съпругата си, може би нещата щяха да се оправят. Нали в крайна сметка бе обикнала сина си. Лежейки в леглото си нощем, той си представяше как яздят през планината заедно, усмихнати и тримата.
Глава девета
Една студена утрин към края на клесин Тобин и майка му се занимаваха с уроците, когато дочуха приближаването на галопиращ ездач.
Тобин изтича до прозореца, надявайки се най-сетне да зърне баща си. Майка му го последва и постави ръка върху рамото му.
— Този кон не ми е познат — каза Тобин, заслонявайки очи. Ездачът се беше омотал прекалено, за да може да го разпознае. — Може ли да ида да видя кой е?
— Не виждам защо не. Пътьом можеш да погледнеш и дали готвачката няма нещо като за нас. Не бих отказала една ябълка. И не се бави, още не сме приключили за днес.
— Няма! — викна Тобин, стрелвайки се.
Залата беше празна, затова той отиде в кухнята и с радост откри, че ездачът е бил Тарин. Нари и останалите се бяха струпали да го поздравяват. Брадата му бе станала дълга. Ботушите му бяха зацапани с кал и сняг, а около едната си китка носеше превръзка.
— Войната свърши ли? Татко идва ли си? — викна Тобин, скачайки в ръцете му.
Мъжът го повдигна и носовете им се оказаха на едно равнище.
— Два пъти да, малки принце! И води гости със себе си. — Остави момчето на земята. Опитваше се да се усмихва, ала Тобин виждаше нещо друго в бръчките около очите му, когато той погледна към Нари и иконома. — Скоро ще бъдат тук. Върви да си играеш, Тобин. Няма нужда да се пречкаш на готвачката из кухнята. Сега има много работа.
— Но…
— Тарин ще те изведе да яздите по-късно — остро каза Нари. — Сега да те няма!
Не беше свикнал да го отпращат така. Чувствайки се мрачно, Тобин пое обратно към горния етаж, чудейки се кого ли води баща му. Надяваше се да е лорд Нианис или херцог Арчис. Тях харесваше най-много от васалите му.
Бе преполовил залата, когато се сети, че майка му беше поискала да й донесе ябълка. Нямаше да го смъмрят, щом се връщаше с такова поръчение.
Кухненската врата беше отворена и с приближаването си той можа да чуе Нари да казва:
— Какво прави кралят тук след толкова години?
— Дошъл е да ловува, поне така твърди — отговори Тарин. — Вече почти бяхме стигнали Еро, когато Риус спомена какъв добър лов на елени става по тези места. Кралят го взе за покана. Напоследък по-често му хрумват подобни прищевки…
Кралят! Тобин забрави за ябълката и затича обратно, мислейки за малката дървена фигурка в кутията — Вуйчо ти. Възхитено се чудеше дали гостът ще носи златната си корона и дали ще му позволи да подържи меча на Герилейн.
Майка му все още стоеше край прозореца.
— Кой дойде, детето ми?
Тобин изтича до нея, но в далечината още не се виждаха други конници. Той се стовари в стола си, дишайки тежко.
— Татко е изпратил Тарин напред… Кралят… Кралят идва… Той и татко…
— Ериус? — Ариани се сви до стената, стиснала куклата си. — Идва тук? Сигурен ли си?