След този случай се зае да намери поредното ново скривалище, спирайки се на сандък в една от западналите стаи за гости на горния етаж. Вече никой не се интересуваше дали Тобин се качва горе. Баща му прекарваше по-голямата част от времето си в стаята си. Тъй като повечето слуги бяха избягали или бяха освободени, Нари имаше повече работа — чистеше и помагаше на готвачката в кухнята. Тарин си беше тук, но на момчето не му беше до езда, стрелба с лък или дори фехтовка.
Единственият му другар през дългите, пусти дни на пролетта бе демонът. Той го следваше навсякъде и се криеше в сенките на прашната стая, когато момчето отидеше да нагледа куклата. Тобин усещаше, че е наблюдаван. Демонът знаеше тайната му.
Няколко дни по-късно Тобин разхождаше една дървена фигурка из улиците на града, когато Тарин изникна на прага.
— Какво става в Еро днес? — Тарин приседна до него и изправи на крака няколко паднали глинени овце на пазара. По късата му руса брада имаше дъждовни капки. Мъжът миришеше на свеж въздух и листа. Изглежда мълчанието на Тобин не го притесняваше. Той просто продължаваше разговора, сякаш знаеше какво си мисли младият му събеседник. — Майка ти сигурно ти липсва. Някога тя беше прекрасна дама. Нари ми каза, че през последните месеци принцесата се оживила. Разбрах, че те е учила да пишеш?
Тобин кимна.
— Радвам се да го чуя. — Тарин замлъкна, за да намести още няколко овце по свой вкус. — Липсва ли ти?
Тобин сви рамене.
— В името на пламъка, а на мен да.
Момчето изненадано повдигна глава, а той кимна.
— Гледах как баща ти я ухажва. Тогава той я обичаше, тя него също. Зная, че на теб сигурно не ти е изглеждало по такъв начин, но преди беше така. Те бяха най-възхитителната двойка в цял Еро — воин в разцвета на силите си и изящната принцеса, чиято женственост току-що бе разцъфнала.
Тобин се заигра с един кораб. Просто не можеше да си представи родителите си да се отнасят по различен начин един към друг.
Тарин се изправи и протегна ръка.
— Ела, Тобин, достатъчно дълго вися вътре. Дъждът спря и изгря слънце. Време само за стрелба. Върви да си вземеш ботушите и наметалото. Оръжието ти е долу, където го остави.
Тобин се остави да бъде изправен и последва мъжа до двора на казармите. Излезлите войници го приветстваха с преувеличено оживление.
— Ето го най-сетне! — каза сивобрадият Ларис, мятайки Тобин на рамото си. — Липсваше ни, хлапе. Тарин отново ли започва да те учи?
Тобин кимна.
— Какво, принце? — каза весело Кони, разклащайки крака му. — Говори по-високо.
— Когато реши, че е готов — каза Тарин. — Сега да видим колко си спомня от уроците.
Тобин поздрави Тарин с меча си и зае позиция. В началото се чувстваше скован и тромав, но когато вече бяха стигнали до последната серия намушквания и отразявания, войниците го насърчаваха.
— Не е зле — каза Тарин. — Но искам отново да те виждам тук всеки ден. Ще дойде време, в което ще се радваш за всички тези тренировки. Сега да видим дали ръката ти помни лъка.
Той изчезна в бараката и се върна с лъка на Тобин, тренировъчни стрели и чувала със стърготини, който използваха за мишена. Остави чувала в средата на двора, на около двадесет крачки.
Тобин провери тетивата, постави стрела и опъна. Стрелата политна високо и се приземи в калта край стената.
— Внимавай за дишането си и леко раздалечи крака — напомни му Тарин.
Момчето си пое дълбок дъх и го изпусна бавно, докато опъваше тетивата. Този път стрелата уцели, поваляйки чувала.
— Така се прави. Отново.
Тарин му позволяваше да използва само три стрели. След като ги изстреляше, трябваше да мисли как да подобри стрелбата си, докато ги събира.
Но преди Тобин да е успял да стреля, Тарин се обърна към Кони:
— Какво стана с новите стрели, които изработи за принца?
— Тук са. — Кони се протегна зад бъчвата, на която седеше, измъквайки колчан с дузина нови стрели с пера от дива гъска. — Дано ти донесат късмет, Тобин — каза той, подавайки ги.
— На готвачката отдавна й се ще да сготви заешко или фазан — рече Тарин на момчето. — Искаш ли да ми помогнеш да набавим вечеря? Добре. Ларис, върви да питаш херцога дали не иска да дойде с нас на лов. Маниес, оседлай Госи.
Ларис бързо се отправи към замъка. Скоро се върна, поклащайки глава.
Яздейки по калната планинска пътека с Тарин и Кони, Тобин се стараеше да скрие разочарованието си. Дърветата още бяха голи, но по земята сред опадалите листа вече стърчеше зеленина. Долавяше се първият намек на пролетта. Гората ухаеше на гнило дърво и влажна пръст. Когато достигнаха до удачно според най-възрастния в групата място, тримата слязоха от конете и продължиха пеш.