Веднъж Нари го видя там и коленичи до него, прегръщайки го.
— Не се тревожи — прошепна му тя, галейки го по бузата. — Мъжете тъжат сами. Той скоро ще се оправи.
Но и когато диви цветя покриха поляната като килим, Риус продължи да прилича на сянка.
Към края на литион пътищата отново бяха сухи. В пазарния ден готвачката и Нари взеха Тобин със себе си до Алистън, смятайки, че той ще се радва да язди Госи край тях. Тобин бе поклатил глава в знак, че не иска да отиде, но Нари беше настояла.
Из поляните около градчето агънца пасяха под надзора на деца, а полята овес и ечемик приличаха на топли вълнени одеяла, с които се е загърнала земята. Край пътя цъфтяха диви минзухари и те спряха да наберат за светилището.
Алистън вече не привличаше Тобин. Той не обръщаше внимание на останалите деца и нито веднъж не си позволи да погледне към кукли. Добави цветята към струпаните около колоната на Дална и търпеливо зачака възрастните да си свършат работата.
Привечер завариха херцога на двора, подготвящ се да замине с хората си. Тобин скочи от коня и изтича до баща си.
Риус го хвана за раменете.
— В столицата се нуждаят от мен. Ще се върна! Веднага щом мога.
— Аз също, принце — обеща Тарин. Той изглеждаше по-тъжен от херцога.
Нужен си ми тук! — искаше да изкрещи Тобин. Ала думите все така отказваха да дойдат, освен това трябваше да извърне лице, за да не видят сълзите му. Със спускането на мрака баща му замина, оставяйки го по-самотен от когато и да било.
Глава единадесета
Айя и Аркониел прекараха последните зимни месеци точно до Илеар, гостувайки на магьосница на име Виришан. Никакви видения не управляваха живота й, само целта, която си беше поставила сама — да намира и приютява благословените деца на бедните. Тя имаше петнадесет млади ученика, голяма част от които бяха жестоко осакатени или бити от невежите, сред които бяха имали нещастието да се родят. Мнозина от тях нямаше да се превърнат в големи магьосници, но и техните скромни умения биваха търпеливо насърчавани от покровителката им. В замяна на подслона, Айя и Аркониел й помагаха, а на тръгване първата й бе дала едно от камъчетата си.
Когато времето се проясни, двамата се отправиха към Силара, където Айя бе уредила пътуването им на юг. Стигнаха точно преди залез, срещайки необичаен брой хора по пътя. Всички се бяха отправили към малкия пристанищен град.
— Какво става? — обърна се Айя към един фермер. — Панаир ли има?
Мъжът с недоверие погледна към сребърните й амулети.
— Не. Клада, струпана с такива като теб.
— Гоначите са тук? — попита магьосницата.
Мъжът се изплю през рамо.
— Да. Доведоха със себе си шайка изменници, осмелили се да говорят против властта на краля. Най-добре днес се дръж настрана от Силара.
Селянинът беше прав, разбира се, ала Айя не възнамеряваше да слуша съвета му.
— Светлоносителят ни е предоставил тази възможност — обърна се тя към Аркониел. — Искам да видя какво правят, докато още сме им непознати. А за последното ще трябва да се погрижим. Свали си амулета.
Двамата напуснаха пътя и се отправиха към малка дъбрава на върха на хълм. Там, защитени от кръг камъни и сигли, те оставиха амулетите и всичко останало, което ги издаваше като магьосници. Айя запази само торбата.
Смятайки, че пътните им дрехи няма да събудят подозрение, те продължиха към Силара.
Дори и без амулета си Аркониел продължаваше да се оглежда нервно. Дали въпросните Гоначи можеха да разпознават магьосниците само чрез уменията си? Някои от слуховете, които бяха чули за облечените в бяло кралски магьоснически стражи, загатваха за необичайни сили. Но в такъв случай бяха избрали необичайно място да ги демонстрират. Силара беше обикновен пристанищен градец, който не се отличаваше с нищо.
На брега вече се бяха струпали любопитни. Подигравателните им викове се понасяха по водата.
Тълпата беше прекалено гъста, за да преминат, затова Айя плати на един кръчмар за малка мръсна стаичка на втория етаж, от която се откриваше изглед към широката платформа на екзекуцията. Тя се издигаше между два каменни кея. Войници с бродиран червен летящ сокол върху тъмнозелените си табарди стояха в два реда около нея. Бяха около четиридесет.
Зад тях се издигаше бесилка и две дървени рамки, около които стояха няколко магьосника.