По сламения покрив шумолеше лек дъжд. Старата жена закуцука из колибата си, поднасяйки им хляб и супа. Айя добави сирене и мях хубаво вино, купен от селото. През прозореца на къщурката вятър донасяше аромата на диви рози и море.
Разговаряха за незначителни неща, докато се хранеха, но след като бе отсервирано, Ранай впери здравото си око в Айя и каза:
— Смятам, че си дошла тук с причина.
Аркониел се облегна назад с чашата си, знаейки наизуст разговора, който щеше да последва.
— Замисляли ли сте се някога, Ранай, какво бихме могли да постигнем ние, магьосниците, ако слеем сили?
Двеста и тринадесети път, помисли си Аркониел. Той броеше.
— Господарят ти и аз видяхме — и добро, и зло — отвърна старицата. — Затова ли си дошла чак тук, Айя? За да ми зададеш този въпрос?
Айя се усмихна:
— Не бих била толкова пряма с повечето, но с вас ще бъда. Какви са възгледите ви относно краля?
Здравата част от лицето на Ранай изрази познат лик на учудване и надежда. Тя раздвижи ръка и прозорецът се затвори сам.
— Сънувала си я!
— Коя? — тихо попита Айя. Аркониел усещаше вълнението й. Бяха намерили още една.
— Наричам я Тъжната кралица — прошепна Ранай. — Виденията започнаха преди около двадесет години, ала сега Илиор ми ги праща по-често, особено в нощите пред новолуние. Понякога е млада, а друг път стара. Понякога е победителка, а друг път е труп. Така и не можах да видя лицето й ясно, но тя винаги излъчва тъга. Съществува ли в действителност?
Айя не отвърна пряко на въпроса й. Никога не го правеше, точно както не би показала купата, която носеше със себе си.
— Бе ми дадено видение в Афра. Аркониел може да потвърди. В нея видях разрушаването на Еро, а сетне нов град и нова магьосническа ера. Но този нов град трябва да бъде управляван от кралица. Знаеш, че Ериус никога не би допуснал това да се случи. Той е следовник на Сакор, ала Илиор е този, защитавал Скала във Великата война и насетне. Също така Илиор е разпрострял ръце над магьосниците. Нима сме служили добре на Светлоносителя, стоейки със скръстени ръце през всички тези години, в които пророчеството, дадено на Телатимос, бива потъпквано и загърбвано?
Ранай разнасяше с пръст по масата малко капнало вино.
— Аз самата си задавах този въпрос. Но сравнен с майка си, Ериус не е лош владетел, освен това няма да живее вечно. Нищо чудно аз самата да го надживея. А случващото се с наследничките не е нещо ново. Самият син на Герилейн взел трона на сестра си…
— И земята била връхлетяна от чума, убила него и хиляди други само в рамките на година — напомни й Аркониел.
Ранай повдигна вежда и за миг той видя някогашната величествена жена.
— Не ме поучавай в историята, млади момко. Бях там. Боговете бързо поразиха Пелис. Но крал Ериус управлява повече от две десетилетия. Може би е прав за погрешното тълкувание на пророчеството. Майка му, макар да бе потомка на Телатимос, не беше добра владетелка.
— Може би ни е била изпратена като изпитание — отговори Аркониел, стараейки се да говори почтително. Бе имал десет години и хиляди мили, през които да разсъждава над въпроса. — Крал Пелис е бил споходен от една отвратителна чума. Откакто Ериус е на престола, епидемиите са десетки, макар и в по-малък мащаб. Може би те са били предупреждения. Може би търпението на Светлоносителя се изчерпва. Видяното от Айя в Афра…
— Чувал ли си за Гоначите, млади момко? — сопна се Ранай. — Знаеш ли, че придворният магьосник преследва събратята си?
— Да, Ранай — намеси се Айя. — Видяхме делата им.
— Видяхте ли ги да убиват ваш познат? Не? А аз видях. Трябваше да стоя безпомощно, докато мой скъп приятел — магьосник, служил на четири кралици — изгоря жив, разпнат на тисова рамка, защото бе споменал сън, много сходен с моя — и твоя, убедена съм. Изгорен жив, защото споменал сън! Представи си, ако можеш, какво трябва да е могъществото на Гоначите, за да могат да убиват тъй жестоко. И те не преследват само магове, а всички, които дръзнат да говорят против мъжкото наследие. Най-вече следовници на Илиор. В името на Квартата, щом уби и собствената си сестра…
Чашата падна от ръката на Аркониел, разливайки вино по масата.
— Ариани е мъртва?
Писмата на Нари бяха продължили да пристигат на указаните интервали. Как така тя не бе споменала нищо?