Малки човечета лежаха разпилени из пазарите и върху покрива на дървената кутия, която представляваше Стария дворец. Аркониел вдигна една от тях.
— Баща ти трябва да е работил много усилено, за да направи всичко това. Представяш ли си, че си един от тези дребосъци? — Магьосникът взе фигурката за главата и я поведе към сергиите. — Ето те на пазара. — Заговори със смешен фалцет. — Какво да си купя днес? Ще ида да видя какви вкуснотии е изложила днес баба Шеда. А пък после ще намина да нагледам оръжейниците, за да проверя дали имат лък като за мен.
— Не, не се прави така. — Тобин приклекна и взе друга фигура. — Не може ти да си аз. Ти трябва да си ти.
— Мога да си представя, че съм ти, нали?
Тобин решително поклати глава.
— Не искам друг да е мен.
— Много добре, аз ще съм си аз, а ти ще си си ти. А сега да кажем, че ти пак си останеш ти, но си промениш формата. — Покривайки Тобиновата ръка със своята, Аркониел превърна фигурката му в малък дървен орел. — Видя ли, все още си ти, но сега приличаш на орел. Можеш да сториш същото в ума си. Просто си представи себе си в друга форма. Дори не е нужна магия. Братята ми и аз часове наред си въобразявахме, че сме нещо друго.
Донякъде очакваше Тобин да захвърли играчката и да избяга, но вместо това момчето внимателно оглеждаше птицата. И се усмихваше.
— Мога ли да ти покажа нещо? — попита то.
— Разбира се.
Тобин изтича, все така понесъл птицата, и миг по-късно се върна, вдигнал шепи пред себе си. Прикляквайки отново край Аркониел, той изсипа на пода десетина фигурки от восък и дърво, подобни на онези, които Нари му беше показала вчера. Но тези бяха дори още по-красиви. Имаше лисица, дървени коне, елен и красива дървена птица с приблизително същата големина като онази, която магьосникът бе създал.
— Ти ли си ги правил?
— Да. — Тобин повдигна своята птица и Аркониеловата. — Но твоята е по-добра. Ще ме научиш ли да ги правя като теб.
Младежът вдигна един дървен кон и удивено поклати глава.
— Не. Моите са просто номер. А твоите фигурки са истински, дело на ръцете и въображението ти. Ти си творец като баща си.
— И като мама — добави Тобин, изглеждайки доволен от похвалата. — Тя също е правила фигурки, преди да започне да шие кукли.
— Не знаех това. Сигурно тя ти липсва.
Усмивката изчезна. Тобин сви рамене и започна да подрежда животните и хората във фаланги из пристанището.
— Колко братя имаш?
— Двама. Бяха петима, но двама умряха от чума, а най-големият беше убит от пленимарците. Останалите също са бойци.
— Но не и ти.
— Не, Илиор е имал други планове за мен.
— Винаги ли си бил магьосник?
— Да, но не знаех, преди наставницата ми да ме открие, когато… — Аркониел спря, сякаш изненадан. — Когато бях може би малко по-малък от теб.
— Тъжно ли ти беше?
— Защо да ми е било тъжно?
— Да не си боец като братята си. Да не служиш на Скала със сърце и меч.
— Всички служим по свой собствен начин. Знаеш ли, че във Великата война са се сражавали и магьосници? Сега кралят е зачислил такива към армията си.
— Но ти не си от тях — изтъкна Тобин. Това видимо смъкваше Аркониел в очите му.
— Както казах, има много начини за служба. Една държава не се нуждае само от воини, а също и от учени, строители и земеделци. — Той повдигна птицата на Тобин. — И творци. Сега би ли искал да видиш великия град, който ще защитаваш, млади ми воине? Готов ли си?
Тобин кимна и отново протегна ръга.
— Значи трябва да се престоря, че съм птица, но пак съм си аз?
Аркониел се усмихна широко:
— Ти винаги ще си останеш ти, каквото и да стане. Сега се отпусни и дишай бавно, както когато спиш. Добре. Каква птица искаш да бъдеш?
— Орел.
— Тогава аз също ще стана орел, за да не изоставам.
Този път Тобин се отпусна лесно и Аркониел тихо изгради магията, която щеше да му позволи да покаже спомените си пред ума на момчето. Внимавайки да избягва внезапни преходи, той започна видението, оставяйки ги кацнали на висока ела край поляната от вън.
— Виждаш ли гората и замъка?
— Да! — отговори Тобин с удивен шепот. — Като сън е.
— Добре. Знаеш как да летиш, затова разпери криле и ела с мен.
Тобин го стори с изненадваща готовност.
— Вече виждам Алистън.