— Майка му — промърмори Айя, доволна, че Аркониел бе проявил такава предпазливост. Писмата често попадаха в чужди ръце — неволно или умишлено.
Естествено, избора на спътник оставям на теб. Тук той се опитваше да заглади положението, след като вече бе проявил самоинициативата си. Момчето трябва да бъде весело, смело, жизнерадостно и да проявява голям интерес към лова и битките, защото Тобин смята, че на мен точно тези неща ми липсват. Тъй като замъкът е толкова самотно място и принцът още не е посещавал двора, вероятно би могла да намериш момче, чиято липса от семейството му няма да породи прекалена мъка. Не трябва да е първороден син.
Тя кимна на себе си, разбирайки какво загатваха думите му: момчето трябваше да бъде заменяемо.
Прибра писмото, вече започнала да планира действията си. Щеше да посети провинциалните лордове в околността, в южните планини. Те имаха големи семейства.
Тези мисли я отведоха до по-дълбоката същина на въпроса — Аркониел щеше да остане с Тобин. Вече беше достатъчно напреднал в обучението си, за да я остави за известно време, разбира се, и дори да продължи пътя си сам. Други нейни обучаеми я бяха оставяли и с далеч по-малко научено. Аркониел вече знаеше достатъчно, за да може да му повери купата, когато дойде времето.
И въпреки това щеше остро да чувства липсата му. Той беше най-прекрасният ученик, когото някога бе имала, още не разгърнал способностите си. Всъщност той можеше да овладее дори повече, отколкото тя можеше да му покаже. Но няколко години без нея нямаше да унищожат знанията му.
Не, споменът за виденията му беше това, което я притесняваше. Виденията, от които тя не беше част. Все още не беше готова да бъде без него, без младежа, когото чувстваше като син.
Глава двадесета
Както Тобин се бе опасявал, магьосникът започна да променя нещата почти веднага, макар не и по начина, по който момчето очакваше.
За начало Аркониел остана в стаята за игри, но за няма и седмица след заминаването на херцога започнаха да пристигат работници, разгърнали палатките си на поляната. Неспирно пристигаха коли, натоварени с всякакви строителни материали. Скоро градините и празната казарма бяха натъпкани с дървесина, камък, тежки чували и корита за размесване. На Тобин не му позволяваха да излиза навън при непознатите, затова той ги наблюдаваше от прозореца.
Едва нововъзникналата глъчка го накара да осъзнае колко тихо беше в замъка преди. По цял ден от всички посоки се разнасяше екот и звънтеж, съпровождан от гръмките гласове на работниците, които си подвикваха нещо или пееха.
По покрива щъкаха зидари, надонесли със себе си плочи и съдове с горещо олово и катран, тъй че и денем, и нощем изглеждаше, сякаш горната част на замъка се е подпалила. Друга група влезе в къщата, отправяйки се да ремонтира третия етаж и голямата зала, размествайки мебелировката и изпълвайки дома с вълнуващите нови миризми на топла вар и стърготини.
Аркониел си спечели малко от благоразположението на Тобин, настоявайки на момчето да бъде позволено да наблюдава как майсторите работят. Една нощ, след като Нари го беше сложила да си легне, брат му дойде и отведе момчето до стълбищната площадка, за да чуе провеждащ се долу спор. Дойката и Аркониел стояха край камината.
— Не ме е грижа какво казвате ти или херцогът! — изтърси Нари, мачкайки престилката си с ръце — винаги правеше така, когато бе разстроена. — Не е безопасно! Какъв е смисълът да бъдем насред нищото, ако…
— Аз ще бъда с него — прекъсна я магьосникът. — В името на светлината, жено, не можеш да го държиш повит цял живот. Може да научи много. Видно е, че подобни неща му се удават.
— Значи би предпочел да носи зидарска престилка вместо корона, така ли?
Тобин замислено задъвка нокътя си, чудейки се какво имат предвид. Никога не беше чувал, че един принц може да носи корона. Доколкото знаеше, майка му не бе носила, а преди тя живееше в двореца. Но ако носенето на зидарска престилка означаваше, че ще може да използва мистрия, с която да строи стени, не би имал нищо против. Веднъж бе наблюдавал майсторите на горния етаж и му се беше сторило интересно. Смяташе, че това би било много по-забавно от уроците му с Аркониел, свеждащи се до учене на стихове и имената на звездите.