Преди да е видял кой ще спечели спора, брат му прошепна да се връща обратно в леглото. Тобин успя да се мушне в стаята си и да затвори вратата точно преди Минир да мине, подсвирквайки си и дрънчейки с ключове.
За щастие спечелилият беше Аркониел. Двамата прекараха следващия ден, наблюдавайки работниците.
Инструментите на мазачите и каменоделците и лекотата, с която майсторите си служеха с тях, удивляваше Тобин. Цели стени се преобразяваха от мрачносиви до бели като захар.
Но най-силно се възхищаваше на жената, занимаваща се с дърворезба. Тя бе дребна и красива, с грозни ръце. С длетата и ножовете си оформяше дървото, сякаш бе масло. Счупената колона на стълбището в залата беше отстранена предния ден и Тобин прехласнато наблюдаваше как тя оформя нова от дълго парче тъмно дърво. Струваше му се, че тя търси в дървото, за да открие плетеницата лози, която се криеше вътре. Когато срамежливо й каза това, тя кимна.
— Точно така го виждам, Ваше Височество. Вземам парче дърво като това в ръцете си и го питам: „Какво съкровище криеш у себе си?“
— Принц Тобин прави същото със зеленчуци и парчета восък — каза й Аркониел.
— И дърво — каза момчето, очаквайки жената да му се присмее. Но тя не го стори, а прошепна нещо на Аркониел, сетне отиде до една купчина отломки, лежаща наблизо, и се върна с парче дърво, голямо колкото тухла. Подаде го на Тобин заедно с два от ножовете си и попита:
— Би ли искал да видиш какво се крие вътре?
Тобин прекара остатъка от следобеда седнал на земята край нея, а в края на деня й показа тлъста видра, която бе съвсем малко крива. Жената толкова я хареса, че му подари ножовете си в замяна.
Когато не наблюдаваха работниците, Аркониел и Тобин правеха дълги конни или пеши разходки из гората. Те също се превърнаха в уроци, без дори принцът да забележи. Магьосникът можеше и да не умее да борави с меч или лък, но пък знаеше много за дърветата и тревите. В началото караше Тобин да му показва онези, които момчето знае, сетне му показваше други, като му обясняваше и за какво се употребяват. Събираха гаултерии и търсеха див джинджифил из поляните. Събираха също диви ягоди и еньовче, киселец и лапад, за да попълнят запасите на готвачката.
Тобин все още изпитваше недоверие към магьосника, но бе открил, че може да го търпи. Аркониел вече не беше толкова гръмък. Освен това вече не правеше магии. Макар да не беше ловец, знаеше не по-малко от Тарин за разчитането на следи и пътуването из гората.
Изкачваха се високо в планината, понякога минаваха край пътека или просека, която се струваше позната на Тобин. Но нито веднъж той не видя и следа от Лел.
Без Аркониел да разбере, братът често ги придружаваше — мълчаливо, зорко присъствие.
Щом зидарите приключиха работата си в голямата зала, бояджиите нападнаха прясната мазилка. Дълга ивица орнаменти бе започнала да закрива горната част на една стена. Тобин наклони глава и отбеляза:
— Прилича на дъбови листа и жълъди, но не точно.
— Целта не е да изобразява нещо конкретно, а просто да радва окото — обясни Аркониел. — Редици различни украси, които сетне ще бъдат боядисани в пъстри цветове.
Изкачиха се на скелето и Аркониел накара майстора да покаже на Тобин как си служи с месинговия прав ъгъл и дебеломер, за да запазва линиите равни и отбелязва формите.
Когато слязоха, Тобин изтича в стаята си за игра и извади забравените приспособления за писане от сандъка. Полагайки ги на масата в стаята си, започна да рисува редица орнаменти, използвайки пръстите си за дебеломер, а парче счупено дървено острие като линия. Бе изработил половин ред, когато забеляза Аркониел да го наблюдава от прага.
Тобин продължи да работи до средата на страницата, сетне се отдръпна назад, за да огледа резултата.
— Не съм много добър.
Аркониел се приближи.
— Не, но пък и не е лошо като за първи опит.
Такъв си беше магьосникът. Нари хвалеше всичко, което Тобин правеше, без значение дали наистина е добро. Аркониел повече приличаше на Тарин — намираше доброто в положеното усилие, без да го прехвалва повече от заслуженото.
— Да видим дали аз бих могъл. — Магьосникът взе лист пергамент и го обърна. Внезапно върху лицето му изникна болезнено изражение. Тази страна на листа беше покрита с редици дребни думи, които майката на Тобин бе писала един ден, докато той упражняваше буквите си. Момчето не можа да ги разчете, но видя, че те разстроиха Аркониел.