Лорд Евир, чийто дом бе посетила най-напред, имаше шест прекрасни момчета, две от които бяха на подходящата възраст, ала те бяха тромави откъм снага и ум пънове.
Сетне бе отишла в имението на лейди Мориел, припомняйки си множеството бебета, родени там. Добрата вдовица имаше син, току-що навършил десет, който изглеждаше достатъчно жизнерадостен, ала когато Айя беше надникнала в ума му, бе открила, че той вече е зацапан с алчност и завист. Човек, завиждащ на статуса на принц или кралица, не би могъл да служи.
Така че тя бе продължила, пътувайки из планинския гръбнак на Скала, срещайки още репи, пънове и бъдещи усойници. Намираше се на седмица езда от Еро, когато първите ритински дъждове започнаха. Магьосницата бродеше сред хладния, мъглив дъждец, търсейки имението на лорд Джорвай Колатски, когото бе познавала като млад.
Два дни по-късно, когато следобедът преваляше към вечер, а наоколо не се виждаше никаква сушина, калният път внезапно я отведе до брега на разраснал се поток. Тя се опита да пришпори кобилата си напред, но животното отказа да продължи.
— Проклятие! — изкрещя Айя, оглеждайки пустошта, заобикаляща я от всички страни. Не можеше да прекоси водата, а наблизо нямаше странноприемница. Преди около час бе подминала някакъв страничен път, припомни си внезапно тя, увивайки се по-плътно с подгизналото си наметало. Той все трябваше да отвежда някъде.
Бе се върнала около половин миля, когато от мъглата изникна малка група ездачи, повели редица расови коне. По захабените им от времето дрехи личеше, че са или войници, или разбойници. Айя се постара да си придаде невъзмутимо изражение. Скоро те се приближиха достатъчно, за да може да види, че един от ездачите е жена. Но и тя изглеждаше не по-малко мрачна и сурова от спътниците си.
Водачът им беше висок, изпит старец, чиито дълги сиви мустаци бяха прегърнали пълна с изпочупени зъби уста.
— Какво търсиш на този път, жено? — изрече следното приветствие той.
— А кой се интересува? — отвърна Айя, вече подготвяйки ослепяващо заклинание. Бяха само седмина. А ако се съдеше по суровите им изражения, конете бяха очевидно откраднати.
— Аз съм сър Ларент от Оукмаунт Стед, наемател на лорд Джорвай, върху чиято земя се намираш. — Посочи с палец към жената и двама от останалите. — Това са синовете ми, Алон и Кемей, а това е дъщеря ми Ахра. Охраняваме пътищата.
— Тогава поднасям извинения. Аз съм Айя от Мейкърс Форд, независима магьосница. Търсех именно господаря ви, но изглежда съм объркала пътя.
— Определено. Имението му е на половин ден езда в обратната посока — отвърна Ларент, все още с известна грубост. — Можеш да се възползваш от гостоприемството ми, ако няма къде другаде да идеш.
Айя нямаше избор.
— Хиляди благодарности, сър Ларент. С удоволствие ще се възползвам.
— По каква работа търсиш господаря? — попита той, когато тя продължи с тях.
— Заръчано ми е да намеря спътник за благороднически син.
Рицарят изсумтя.
— Имам цяла къща пръклета. Четири съпруги — и сума ти копелета. По нищо не отстъпват на онези от столицата. Не бих имал нищо против някоя и друга уста по-малко. Предполагам ще ми бъде платено за липсата на работна ръка?
— Обичайната благодарствена сума ще бъде платена, разбира се. — Айя огледа наличните наследници и изпита съмнение, че под покрива му ще й се наложи да развърже кесия. Но пък бе обучил момичето си да се бие — рядка и приветствана гледка в тези времена. — Виждам, че дъщеря ти също служи. В последно време модата не е такава.
Младата жена се намести на седлото. Изглеждаше обидена.
— Модата да върви по дяволите. Кралят също с глупавите си порядки — тросна се Ларент. — Майка ми си е изкарвала прехраната с меча, баба ми също. Няма да лиша дъщеря си от това, в името на светлината! Лорд Джорвай споделя мнението ми, аз също не се страхувам да го кажа. Ти си магьосница и сигурно също почиташ традицията?
— Да, но напоследък не е особено разумно това да се оповестява.
Ларент отново изсумтя, при което мустаците му се разшаваха.
— Помни ми думите. Ще дойде ден, в който кралят ще се радва, че във войските си има жени като дъщеря ми. Онези негодници отвъд морето няма вечно да се задоволяват с набези.