Владението на сър Ларент се оказа незначителен къс земя, върху който бяха издигнати няколко постройки и огради, построени около груба каменна къща, на свой ред обградена от колове. Глутница лаещи кучета посрещнаха пристигналите и се замотаха в краката им. Половин дузина кални деца също дотичаха, за да последват примера на животните.
Грубото лице на рицаря се смекчи, когато метна едно момиченце на рамото си и с грубоват жест покани Айя да влезе.
Вътрешността на къщата отговаряше на недодялания й външен вид. Макар вратите да останаха отворени, помещението пак беше зловонно. Мебелировката бе семпла и оскъдна, не се виждаха украшения. От таванските греди висяха наденици и късове месо, които се сушаха от дима на огнището, разположено в средата на пода от отъпкана пръст. Край огъня седеше бременна жена с хурка. Тя бе представена като четвъртата съпруга на рицаря, Сикора. Край нея имаше още неколцина жени, а също и един четиринадесетгодишен идиот, неин доведен син. Четири дечица по ризки се мотаеха в краката им редом с кучетата.
Останалите потомци на Ларент скоро се довлачиха за вечеря. Стигайки до петнадесет, Айя изгуби бройката. Невъзможно беше да различи законни от незаконни. В провинциални имения като това, където само най-възрастният наследяваше бащиния ранг, нямаше голямо значение. Останалите трябваше да се оправят сами.
Вечерята представляваше хаотично дело. Бяха разположени дървени триножници, на които увесиха котли. От пекарната надонесоха дъски за хляб вместо табли и всички насядаха, където намерят. Нямаше и следа от церемонии. Децата се ръгаха, за да се настанят по-близо до огъня. Храната също не се отличаваше с изтънченост, но Айя се радваше, че е намерила подслон. Дъждецът се бе превърнал в порой, навън проблясваха мълнии.
Вечерята почти бе приключила, когато Айя забеляза три момчета, застанали на прага. Ако се съдеше по влажните им дрехи и оскъдните порции, те бяха пристигнали късно. Един от тях, най-калният, се смееше. Бе също тъй жилав и загорял от слънцето, както останалите, с гъста черна коса, чийто истински цвят под мръсотията най-вероятно бе кестеняв. В първия момент дори не беше сигурна с какво е привлякъл вниманието й. Може би нещо необичайно в усмивката му.
— Кой е това? — обърна се тя към домакина си, опитвайки се да надвика глъчката и тропащия по сламата дъжд.
— Този ли? — Ларент се намръщи за миг. — Май Димиас.
— Това е Ки, татко! — смъмри го Ахра.
— Законен ли е? — продължи Айя.
Притиснат отново, Ларент се консултира с дъщеря си.
— Законен, от третата ми съпруга — рече накрая той.
— Може ли да говоря с него? — попита магьосницата.
Рицарят й смигна.
— Разбира се. И не забравяй, че в кучилото има и други, ако той не ти хареса.
Айя си проправи път сред кучета, крака и бебета, за да достигне до триото на прага.
— Ки ли те наричат? — обърна се тя към момчето.
То тъкмо дъвчеше. Трескаво преглътна и се поклони.
— Да, лейди. На вашите услуги.
Макар на външен вид да не се отличаваше с нищо, Айя веднага разбра, че това не е ряпа. Очите му, с цвета на кестенов плод, сияеха с добронамереност и разум.
Сърцето й трепна. Дали пък не притежаваше магия? Вземайки мръсната му ръка, по навик тя докосна ума му и с искрица разочарование откри, че случаят не е такъв.
— Това ли е пълното ти име?
Той сви рамене:
— Всички ме наричат така.
— Киротиус — напомни му едно от по-големите момчета, сръчквайки го в гърба. — Той не го харесва, защото не може да го произнесе.
— Мога! — каза й Ки, изчервявайки се под мръсотията, оцапала бузите му. По миризмата му можеше да се определи, че е прекарал последните десетина дни в грижи за прасетата. — Просто Ки ми харесва повече. Освен това на тате му е по-лесно да помни така, защото сме много.
Всички, дочули думите му, се изсмяха, а Ки се усмихна победоносно. Усмивката му й се стори най-яркото нещо в този измъчен бардак — или в целия отвратителен ден.
— Добре, Ки, на колко си години?
— На единадесет лета, лейди.
— Умееш ли да си служиш с меч?
Момчето гордо повдигна брадичка.
— Да, лейди. С лък също.
— По-скоро умее да шиба прасетата с пръчка — намеси се обадилият се по-рано брат.
Ки гневно се обърна към него.
— Затваряй си устата, Еймин. Или си забравил кой ти счупи пръста миналия месец?