Значи палето умеело и да хапе, помисли си с одобрение Айя.
— Посещавал ли си някога царския двор?
— Да, лейди. Баща ни често ни води в Еро за празника на Сакор. Виждал съм краля и сина му да яздят със златни корони към храма. Аз самият един ден ще служа там.
— Като кралски свинар! — додаде Еймин.
Вбесен, Ки се нахвърли отгоре му и го събори върху децата, насядали на земята зад тях. Айя побърза да се оттегли от разразилото се меле, включващо в себе си все по-голяма бройка участници от човешки и кучешки вид. Настоящата майка се зае да въдворява ред, размахвайки голям черпак.
Айя знаеше, че е открила нужното момче, но се изненада от угризението, което изпита. Ако се случеше най-лошото, не биваше да има никакво колебание, никаква милост. Ала рискът си струваше. Какво бъдеще щеше да има бедното дете тук? Никаква земя, никаква титла. В най-добрия случай щеше да стане наемник и да намери смъртта си на върха на някое пленимарско копие. Така поне щеше да има шанс да получи титла и място в кралския двор.
След като децата изпоналягаха да спят на пода, сър Ларент се съгласи да отстъпи детето срещу пет златни монети и благословия, която да пази кладенеца му чист и покрива не пробит.
Никой не попита Ки за мнението му.
На разсъмване Айя започна да се притеснява, че е действала прекалено прибързано. Ки бе поизчистен и дори беше облечен в чисти дрехи, несъмнено принадлежали на някого от братята му. Косата му, пристегната с ремък, се оказа същия топъл кафяв цвят като очите му. И също така беше въоръжен — на колана си имаше нож, а на рамото си носеше читав лък и колчан със стрели.
Но не показваше нищо от снощния блясък, докато се сбогуваше със семейството си и поемаше пеш край коня на магьосницата.
— Добре ли си? — попита го тя, гледайки как крачи упорито край нея.
— Да, лейди.
— Не трябва да ме наричаш така. Ти си по-благороден от мен. Може да ме наричаш госпожо Айя, а аз ще те наричам Ки. Искаш ли да се качиш на седлото?
— Не, госпожо.
— Баща ти каза ли ти къде отиваме?
— Да, госпожо.
— Радваш ли се, че ще правиш компания на племенника на краля?
Той не каза нищо. Айя забеляза, че е стиснал зъби.
— Неприятно ли ти е?
Ки намести вързопчето си.
— Ще изпълня дълга си, госпожо.
— В такъв случай би могъл да изглеждаш по-весел. Бих очаквала да се радваш, че се махаш от онова противно място. В дома на херцог Риус никой няма да очаква от теб да се грижиш за прасета или овце.
Ки видимо се поизправи, точно както сестра му бе сторила снощи.
— Да, госпожо.
Изморена от едностранчивия разговор, Айя го остави на мира.
В името на светлината, може би в крайна сметка съм сгрешила, помисли си тя.
Поглеждайки към него, магьосницата видя, че той е започнал да накуцва.
— Пришки ли имаш?
— Не, госпожо.
— Тогава защо куцаш?
— Влязъл ми е камък в обувката.
Объркана, тя спря коня си.
— Тогава защо не каза нищо? Небеса, дете, можеш да говориш!
Той удържа погледа й, макар брадичката му да трепереше.
— Татко ми каза да говоря, само когато ме питат — каза й, отчаяно опитвайки се да запази храбро изражение. — Каза, че ако съм отговарял или съм направел нещо грешно, вие сте щели да ме върнете обратно и да си поискате златото. Тогава щял да ме пребие и да ме прогони. Каза, че трябвало да изпълня дълга си към принц Тобин и никога повече да не се връщам вкъщи.
Голяма реч — и то храбро произнесена — с изключение на сълзите, стичащи се по бузите му. Той ги избърса с ръкав, но задържа главата си повдигната гордо, докато очакваше да бъде прогонен.
Айя въздъхна.
— Избърши си носа, момче. Никой няма да те прати обратно, защото ти е влязъл камък в обувката. Нямам голям опит с обикновените деца, Ки, но ти ми изглеждаш добър. Няма да нараниш принца или да избягаш, нали?
— Не, ле… госпожо!
— Тогава се съмнявам, че ще възникне нужда да те пращам у дома. Сега махни камъка и ела на седлото.
Когато момчето приключи с обувката, тя му помогна да се качи и го потупа по коляното.
— Това е решено. Вече ще се разбираме.
— Да, госпожо.
— И също така бихме могли да водим по-интересен разговор. Пътят до Алистън е дълъг. Можеш да говориш свободно, както и да питаш за всичко. Няма да научиш много, ако не го правиш.