Тя отново го повика игриво, а после образът изчезна като пукнат мехур.
Аркониел изтича до мястото и усети магията във въздуха. Вдъхна я, с което събуди отдавна забравен спомен.
Преди години, докато още беше дете, беше си помислил, че е видял подобно чудо. Полузаспал в дома на някакъв благородник, бе се събудил рано сутринта, за да види как в другия край на залата от нищото изникват хора. Гледката едновременно го беше ужасила и възхитила.
Когато по-късно същата сутрин бе казал на Айя, с огорчение бе разбрал, че това било просто трик с боядисана стена и гоблен, поставен пред слугинския вход.
— В магията на ореските подобно заклинание не съществува — бе му казала Айя. — Дори ауренфеите трябва да се придвижват от място на място.
Разочарованието бе изчезнало, ала не и вдъхновението. Имаше много заклинания, които можеха да местят предмети като ключалки, врати или камъни. Все трябваше да има начин да бъдат преработени. С години си бе мислил за това, но не бе напреднал в работата си. С лекота можеше да плъзне грахово зърно върху килим, но не и да го накара да премине отвъд стена или врата, без значение колко разсъждаваше над това.
Аркониел се отърси от унеса. Това беше някакъв трик, а на всичкото отгоре умът му бе избрал точно този момент, за да го занимава със спомени.
Слабият повик на Лел отново достигна до него, отвеждайки го до пътека, която се виеше през гъст елшак. Земята започна да се спуска и в един момент стигна до блато.
Лел го чакаше там, заобиколена от тръстики, точно както я бе видял по-рано. Аркониел се взря в нея, опитвайки се да разгадае дали и това е илюзия. Но сянката й падаше върху земята, както и трябваше да бъде, а босите й крака потънаха в меката земя, когато тя направи крачка напред.
— Какво правиш тук? — повтори той.
— Чака те — отвърна вещицата.
Този път Аркониел пристъпи напред. Сърцето му биеше ускорено, но вече не се страхуваше от нея.
Тя изглеждаше по-дребна, отколкото я помнеше. Сега в косата й имаше повече бяло, но тялото й все така бе запазило формите си. И се движеше със същата предизвикателност, която някога така го беше смущавала. Вещицата направи нова крачка напред и постави ръце на хълбоците си, оглеждайки го със смесица от кокетство и неодобрение.
Сега магьосникът се намираше достатъчно близо, за да долови миризмата на билки, пот и влажна пръст — и нещо, което му напомняше за разгонени кобили.
— Кога… кога дойде? — попита Аркониел.
Лел сви рамене.
— Аз винаги тук. Ти къде бил цяло това време? Как се грижи за сторено, след като няма те тъй дълго?
— Искаш да кажеш, че си била тук, край замъка, през всички тези години?
— Помага на дома. Следва и пази. Помага дух не бъде гневен.
— В последното не си успяла особено — отвърна младият магьосник, показвайки й китката си. — Заради него животът на Тобин е същинска мъка.
— Щяло бъде по-зле, ако не направила, каквото Майка показала — закани се тя с пръст. — Ти и Айя не знае! Вещица прави дух, тя… — Лел повдигна кръстосани китки, сякаш вързани. — Айя казва: „Ти маха се, вещице. Не се връща.“ Но тя не знае. — Лел потупа слепоочието си. — Дух вика. Аз казала й, но тя не слуша.
— Риус знае ли, че си тук?
Лел поклати глава. Някакво насекомо се изтърси от косата й и се стрелна по голата й ръка.
— Аз винаги наблизо, но не видят. — Тя се подсмихна и се стопи във въздуха. — Ти може прави това, магьоснико? — прошепна тя, този път озовала се зад гърба му, достатъчно близо, за да усети дъха й. Не бе издала никакъв звук, нито бе оставила стъпки по земята.
Аркониел се дръпна.
— Не.
— Покаже ти — прошепна тя. Невидими пръсти погалиха ръката му. — Покаже ти каквото ти иска.
Споменът за изникващите от нищото хора отново го споходи.
Това беше нейно дело.
Магьосникът се отдръпна, притиснат между водата и невидимите ръце, които се опитваха да го галят по гърдите.
— Престани! Сега не е време за дребните ти дразнения!
Удар го повали по гръб край водата. Някаква тежест го притисна, а миризмата на тялото й внезапно стана по-силна. Вещицата се появи отново, приседнала без дрехи върху него.
Очите на Аркониел се разшириха от удивление. Луната в три фази — кръг, в който бяха вписани два полумесеца — бе татуирана на корема й, а разгръщащи се змийски кръгове покриваха гърдите й. Още символи покриваха лицето и ръцете й. Бе виждал подобни символи преди, издълбани в стените на пещерите в свещения остров Коурос, както и по скалите из скаланското крайбрежие. Според Айя тези знаци бяха присъствали още преди идването на йерофантите. Дали Лел преди е криела тези символи, зачуди се той, неспособен да помръдне, или те бяха друга илюзия? Със сигурност бе замесена магия. Сила, много по-голяма от полагащото се за дребното й тяло, го притискаше. Тя взе лицето му между дланите си.