Ти и народът ти гледате с пренебрежение на тези като мен и на боговете ни. Истинският й глас изникна в ума му, лишен от акцент и неловка реч. Мислите, че сме мръсни, че практикуваме некромантство. Вие, ореските, сте силни, ала и често сте глупаци, заслепени от гордост. Наставницата ти ме помоли за силна магия, а сетне се отнесе непочтително към мен. Заради нея обидих Майката и мъртвите.
Десет години пазих този дух и детето, за което той е привързан. Мъртвото дете щеше да убие живото и онези около нея, ако не бях аз. Докато плътта му не бъде отстранена от детето, което наричате Тобин, той трябва да бъде привързан по този начин, а аз трябва да остана, защото само аз бих могла да извърша и двете освобождавания, когато времето настъпи.
Аркониел с удивление видя сълза да се стича по бузата на вещицата. Тя падна върху лицето му.
Чаках сама всички тези години, далеч от хората си, призрак сред твоя народ. Без жрец, който да ме посещава при пълнолуние, без жертвоприношенията по жътва или есенните обреди. Умирам отвътре, магьоснико, заради детето и богинята, която ви изпрати при мен. Косата ми белее, а утробата ми е още празна. Айя изсипа злато в ръцете ми, защото не разбираше, че велика магия трябва да бъде заплатена с тялото. Когато тя за пръв път дойде във виденията ми, помислих, че ти ще бъдеш моето възнаграждение. Но Айя ме отпрати с празни ръце. Ще ми платиш ли сега?
— Н-не мога. — Аркониел заби пръсти в земята, когато разбра значението на думите й. — Съвкуплението… отнема силата ни.
Тя се приведе над главата му. Кожата й беше гореща. Магьосникът извърна глава.
Грешиш, ореска, прошепна тя в ума му. То подхранва силата. Съедини се с мен и ще те науча на магията си. Тогава силата ти ще бъде удвоена.
Аркониел потръпна.
— Не мога да ти дам дете. Магьосниците ореска са стерилни.
Но не и евнуси. Бавно, чувствено, тя започна да се плъзва назад. Аркониел мълчеше, но тялото му отговори вместо него. Не ми трябва дете от теб, магьоснико. Възбудата ти ще ми е достатъчна отплата.
Тя се притисна към него. Изпълни го удоволствие, граничещо с болка. Той затвори очи, знаейки, че не може да стори нищо, за да я спре.
Но тогава натискът и ръцете изчезнаха. Аркониел отвори очи и откри, че е сам.
Ала случилото се не беше илюзия. Все още можеше да усети вкуса й върху устните си и миризмата й върху дрехите си. В калта край него имаше отпечатъци от дребни боси нозе, които бавно се изпълваха с вода.
Той приседна и отпусна глава на коленете си. Беше му студено и внезапно изпита срам.
Помислих, че ти ще бъдеш моето възнаграждение.
Думите накараха дъха му да застине. Бавно се изправи на крака. Калната вода се стичаше от косата му и капеше по предната част на туниката му като малки студени пръстчета, дирещи сърцето му.
Лъжи и илюзии, помисли си отчаяно той. Но докато вървеше към крепостта, не можеше да забрави демонстрираната магия или прошепнатата покана. Съедини се с мен — тогава силата ти ще бъде удвоена.
Глава двадесет и трета
Главата на Тобин започна да го боли по време на тренировката. Чак му стана лошо и Тарин го изпрати да си легне посред бял ден.
Брат му дойде, без да бъде повикан. Приклекна край леглото на Тобин, притиснал ръка към гърдите си. Свит на една страна, притиснал буза върху новата покривка за легло, която баща му бе изпратил от Еро, Тобин се взираше в застрашителния си двойник, очаквайки брат му да го докосне или да заплаче, както правеше в сънищата му. Но духът не стори нищо, просто стоеше, събирайки мрак край себе си. Измъчен от главоболието, Тобин се унесе.
Язди Госи по пътя към планините. Червени и златни листа се въртят край него, проблясвайки ярко под слънцето. Причува му се, че зад него има друг ездач, но не може да види кой е. След миг осъзнава, че брат му седи зад него, обгърнал кръста му с ръце. В съня брат му беше жив. Тобин усеща топлината му и дъха му върху врата си. Обгърналите кръста му ръце бяха кафяви и мазолести, с мръсотия под ноктите.