— Приветствам те в бащиния ми дом — каза Тобин. — За мен е чест… — Трябваше му миг, за да си припомни остатъка от ритуалния поздрав. До този момент не му се беше налагало да го отправя сам. — За мен е чест да ти предложа гостоприемството си, Киротиус, сине Ларентов.
— За мен е чест да приема, принц Тобин. — Киротиус сведе глава почтително. Предните му зъби бяха големи и леко раздалечени.
Тарин му намигна, което породи у Тобин известна ревност. Приятелят му изглежда вече одобряваше новодошлия.
— А това е Айя — каза Аркониел, представяйки старата жена. — Разказвал съм ти за нея, принце. Тя е моя наставница, точно както аз съм твой.
— Радвам се да се запознаем, принце — поклони се Айя. — Аркониел много те хвали в писмата си.
— Благодаря. — Тобин се почувства запленен от очите и гласа й. Макар да се обличаше като селянка, тя излъчваше огромна сила, която го накара леко да потрепери.
Но когато жената се усмихна, в безцветните й очи видя доброта и загатнато веселие. Тя положи ръка върху рамото на новото момче.
— Надявам се, че младият Киротиус ще ти служи добре. Той, впрочем, предпочита да бъде наричан Ки, ако не възразяваш.
— Не, магьоснице. Приветствам те в бащиния си дом — отвърна Тобин, покланяйки се отново.
В мига, в който изрече тези думи, в стаята захладня, а брат му се спусна надолу по стълбите като ураган, започвайки да къса новите гоблени от стените и да разхвърля искрите от камината. Ки извика, когато един въглен го удари по бузата, сетне скочи да застане между Тобин и огъня.
Вятърът бе придружен от дълбок, пулсиращ звук, напомнящ ударите на огромен барабан. Тобин не беше чувал нещо подобно. Звуците го пронизаха и разтърсиха сърцето му. Гръмко жужене изпълни ушите му — напомняше му на нещо лошо, но не можеше да определи точно какво.
Магьосницата стоеше спокойно, движейки само устните си. Брат му, сведен до черно движение, хвърли пейка по нея, но мебелта не уцели, а отлетя встрани.
Тогава брат му се нахвърли върху Ки и започна да го дърпа за наметалото, опитвайки се да го вкара в огнището. Тобин сграбчи ръката на по-голямото момче, което трескаво развързваше плаща си. Наметката профуча назад и изчезна в пламъците, а двете момчета залитнаха в обратна посока.
Тобин зърна ужаса в очите на Ки и видяното го изпълни със срам.
Сега вече със сигурност ще ме намрази, помисли си той, знаейки, че вината е негова. Не трябваше да заспива, без преди това да отпрати брат си. Извръщайки се встрани от другите, момчето зашепна:
— Кръв, моя кръв; плът, моя плът; кост, моя кост. Върви си, братко. Остави ги на мира!
Вятърът утихна мигновено. Мебелите спряха да се движат, всичко притихна. Красивата нова колона в дъното на стълбището се пукна на две със звук, накарал ги да подскочат, сетне брат му си отиде.
Тобин видя, че двамата магьосници го гледат, сякаш знаеха какво е сторил. Айя прошепна нещо на Аркониел, което принцът не можа да чуе.
Ки се изправи и протегна ръка на Тобин.
— Ранен ли си, принце? — Върху бузата му вече се издигаше мехур.
— Не.
Ки също се взираше в Тобин, но не изглеждаше разгневен.
— Значи това беше призракът?
— Понякога прави такива неща. Съжалявам. — Тобин искаше да каже още нещо, за да задържи топлата, удивителна усмивка насочена към него. — Не мисля, че отново ще те нарани.
— Не очаквахме гости, господарке — говореше на Айя Минир, сякаш нищо не се бе случило. — Надявам се няма да останете с лошо впечатление от дома ни. Щяхме да приготвим пиршество, ако знаехме.
Айя потупа иконома по ръката.
— Познаваме гостоприемството на херцога. Не са нужни пиршества. Кетилън още ли се разпорежда в кухнята?
Всички разговаряха, сякаш са стари приятели. Това никак не се харесваше на Тобин. Още от идването на първия магьосник нещата изглеждаха странно. Сега ставаха двама, а брат му ненавиждаше Айя дори повече от Аркониел — принцът бе усетил това по време на кратката атака.
Сега беше сигурен, че Айя е въпросната „тя“, заради която брат му бе плакал с кървави сълзи в сънищата му. А пък Нари бе казала, че Айя е приятелка на баща му, а и се отнасяше към нея като към почетен гост. Изкушаваше се да повика брат си отново, просто за да види какво ще се случи.
Но преди да е успял, забеляза, че другото момче го гледа. Ки бързо отмести поглед встрани, Тобин стори същото, посрамен, без да знае защо.