— Онези парцали, с които си омотават главите.
— А, да. Веднъж видях ауренфейски магьосници — каза му Тобин, доволен, че най-сетне си е развързал езика. Ки беше само синът на беден рицар, но пък бе ходил в Еро и познаваше коне. — Правиха магии и свириха. Имаха знаци по лицата си. Шарки.
— Сигурно са били от Хатме или Ки’арин. Доколкото зная, те са единствените, които вършат това.
Върнаха се в двора пред казармата, където Ки зърна дървените тренировъчни мечове на Тобин и Тарин.
— Мисля, че ще се упражняваш с мен. Искаш ли да пробваме сега? — попита по-голямото момче.
Най-сетне намерили нещо сродно, двамата се поздравиха и започнаха. Но Ки не се биеше във внимателни последователности, както Тобин. Той замахваше силно и се движеше агресивно, сякаш се биеха наистина. Принцът полагаше всичките си усилия, докато Ки не му нанесе удар по ръката. Тобин изквича и мушна пръсти в устата, без да спре тренировката.
Ки се хвърли и го намушка в корема.
— Убит!
Тобин изсумтя и притисна мнимата рана с все още болящата го ръка, опитвайки се да не показва колко е засрамен.
— Ти си много по-добър от мен.
Ки се ухили и го потупа по рамото.
— Братята и сестрите ми ме учеха. Татко също. Да можеше да ме видиш след тренировка с тях! Целият бях в белези. Миналата година сестра ми Китра ми разцепи устната. Вих като прасе, докато мащехата ми я зашиваше. Виж, белегът още се вижда.
Тобин се приведе и присви очи към малката бяла линия, пресичаща горната устна.
— И този не е лош. — Ки докосна с палец белега върху брадичката на Тобин. — Много прилича на луната на Илиор. Сигурно носи късмет. Как го получи?
Принцът се дръпна назад.
— … Паднах.
Щеше му се Ки да беше прав за белега, ала самият той не беше сигурен дали носи късмет. Само при мисълта за него му прилошаваше.
— Не се притеснявай. Просто още не си свикнал с начина, по който се бия. Ще те науча, ако искаш. И ще бъда внимателен, обещавам. — Той допря меч до челото си и дари Тобин със зъбеста усмивка. — Ще опитаме ли отново, принце?
Неприятното чувство бързо напусна Тобин. Това момче бе различно от всички, които принцът досега беше срещал, може би, с изключение на Тарин. Макар Ки да беше по-голям и очевидно да знаеше повече за света, зад очите или усмивката му не се криеше нищо, което да противоречи на изричаното от него. Тобин се чувстваше странно, когато Ки се хилеше насреща му, но чувството бе приятно, подобно на онова, което бе изпитал в съня си, където брат му беше жив.
Ки удържа на думата си. Сега замахваше по-бавно, опитвайки се да обясни какво прави и как Тобин да се защитава. Така принцът можа да види, че другарят му използва същите похвати, които Тарин му беше показал.
Започнаха бавно, но скоро Тобин трябваше да полага усилия, за да се защитава. Дървените им остриета тракаха като човката на чапла, а сенките им скачаха и се стрелкаха като молци.
Ки беше по-агресивният, но не разполагаше с контрола, който Тарин бе възпитал у принца. Отбягвайки един лудешки замах, Тобин се стрелна напред и посече Ки под ребрата. По-голямото момче изпусна меча си и рухна в краката му.
— Убит съм, Ваше Височество! — простена той, преструвайки се, че притиска червата си да не изскочат. — Изпратете пепелта ми на татко!
Това също бе нещо ново за Тобин. Беше толкова абсурдно, че той се засмя, първоначално колебливо, но сетне все по-силно, защото Ки също се присъедини.
— По дяволите пепелта ти! — изкиска се лукаво принцът.
Другият започна да се смее още по-силно. Гласовете им отекнаха сред стените. Ки правеше смешни гримаси, гърчейки очи с плезене. Тобин се смя толкова силно, че коремът го заболя, а очите му се насълзиха.
— В името на Квартата, каква врява!
Тобин се обърна и видя Нари и Тарин да гледат от прага.
— Да не си го наранил, Тобин? — попита дойката.
Тарин се засмя:
— Ще живееш ли, Ки?
Момчето се изправи на крака и се поклони.
— Да, сър Тарин.
— Елате. — Нари ги подкара към замъка. — Ки е пътувал дълго, а ти не се чувстваше добре, Тобин. Време ви е да си лягате.
Тобин потисна внезапното желание да изкрещи „По дяволите леглото ти!“, задоволявайки се със съзаклятническа усмивка. Докато двамата влизаха, чу Тарин отново да се смее и да казва тихо на Нари:
— Толкова дълго си стояла заточена тук, момиче, че не разпознаваш играта!