Едва пред вратата на стаята си Тобин осъзна, че сега Ки ще спи в леглото му. Малкото вързопче на новодошлия бе оставено върху неизползвания сандък, в който принцът криеше куклата. Непознат лък и колчан стояха в ъгъла до неговите.
— Но защо? — прошепна Тобин, издърпвайки Нари обратно в коридора. Какво щеше да направи брат му? Ами ако Ки намереше куклата или го видеше с нея?
— Вече си прекалено голям за дойка — промърмори тя. — Момче на твоята възраст отдавна би трябвало да споделя стая с другар. — Нари разтърка очи и Тобин разбра, че тя се опитва да не заплаче. — Щях да ти кажа, миличък, но не очаквах, че ще дойде толкова скоро и… Така трябва да бъде. — Сега тя използваше твърдия си глас, недвусмислено показващ, че няма място за спор. — Вече ще спя при останалите слуги. Просто викни, ако ти потрябвам, както когато си си легнал преди мен.
Ки сигурно ги беше чул. Когато Тобин и Нари влязоха в стаята, той стоеше в средата и отново изглеждаше несигурен. Дойката мина покрай леглото и се отправи към сандъка, с намерението да прибере вързопа вътре.
— Засега ще ти приберем нещата тук. Тобин…
— Не! — викна принцът. — Не го оставяй там!
— Засрами се, Тобин! — смъмри го Нари.
Ки беше навел глава, сякаш се опитваше да потъне в пода.
— Не, просто… вътре има мастилници — бързо обясни Тобин. Изрече думите с лекота, защото бяха истина. Куклата бе скрита в чувалче под пергаменти и приспособленията му за писане. — Те ще му изцапат дрехите. Но в гардероба има място. Можеш да си оставяш нещата там, Ки. Ще споделяме. Като… като братя!
Почувства как лицето му пламва. Откъде бяха изникнали последните думи? Но пък Ки отново се усмихваше, а дойката изглеждаше доволна.
Нари прибра вещите на Ки в гардероба и ги накара да си измият лицата и зъбите. Тобин се съблече по риза и си легна, а другото момче отново се поколеба.
— Хайде, дете — подкани го Нари. — Съблечи се и лягай. Бях поставила затоплена тухла, за да не ти е студено.
— Аз не се събличам, когато спя — каза й компаньонът.
— На село може и да правят така, но тук си в благороднически дом. Колкото по-скоро се научиш, толкова по-добре за теб.
Ки промърмори още нещо, а бузите му пламнаха.
— Какво има?
— Нямам риза — каза й той.
— Нямаш риза? — Нари цъкна с език. — Сега ще ти намеря нещо. Но да си захвърлил тези прашни парцали, преди да съм се върнала. Не искам да изцапаш чистите чаршафи.
Тя запали нощната лампа и угаси останалите. Тогава шумно целуна Тобин по бузата, Ки също, карайки го отново да се изчерви.
Ки изчака вратата да се затвори след нея, за да свали туниката и панталоните си. После бързо се мушна под завивката, за да не му е студено. Тобин видя, че тялото на Ки е почти толкова кафяво, колкото и лицето му, с изключение на ивица по-бледа кожа около бедрата му.
— Защо си бял само на едно място? — попита Тобин, чието тяло беше бледо и зиме, и лете.
Потръпвайки, Ки се намести по-близо до него.
— Когато плуваме, си слагаме препаски, защото в реката има костенурки, които хапят.
Тобин отново се закиска, макар че това повече се дължеше на странното усещане да има непознат на мястото на Нари, отколкото на самите думи. Дойката се появи отново с една от старите ризи на Тарин и Ки я облече под юргана.
Нари повторно ги целуна за лека нощ и излезе, тихо затваряйки вратата след себе си.
Момчетата мълчаха, наблюдавайки трептенето на сенките. Ки още трепереше.
— Студено ли ти е? — попита Тобин.
— А на теб не ти ли е? — каза Ки с треперещи зъби. — Но пък ти сигурно си свикнал.
— Свикнал с кое?
— Да спиш гол. Или почти гол, само край един човек. Както ти казах преди, аз и братята ми спим заедно облечени. Приятно е, особено зимата. — Въздъхна. — Е, разбира се, Еймин е пръдливичък, но пък така е по-топло.
Двамата отново се разсмяха, разклащайки леглото.
— Никога не съм чувал някой да говори като теб! — отбеляза задъхано Тобин, обърсвайки очи с крайчеца на кувертюрата.
— Аз съм лош пример. Питай когото си щеш. Ей, какво е това?
— Той издърпа левия ръкав на Тобин, за да погледне по-добре родилния белег. — Изгорил ли си се?
— Не, имам го по рождение. Татко казва, че означава мъдрост.
— Аз също имам. — Ки се отви, за да покаже на принца кафяв белег с големината на отпечатък от пръст върху десния си хълбок. — Знак за лош късмет, казала гадателката на майка ми, обаче до този момент ми върви. Виж ме къде съм! Сестра ми Ахра има червен белег на лявата си гърда. Показала го на един магьосник в Еринд и той казал, че означава борбеност и остър език. Определено го е бивало да разчита белези, защото тя може оцет да пресече с гласа си. — Той отново се зави и въздъхна. — Тя се отнасяше добре с мен, е, почти. Даде ми стария си колчан. Има резки от пленимарски мечове и петно, за което тя казва, че е кръв!