— Тобин? — сънливо промърморване.
— Какво?
— Казваш, че този твой дух е момче?
— Да. Наричам го брат.
— Ха… А аз чух да казват, че бил момиче.
— Ха.
Тихото похъркване на Ки скоро го унесе. Той засънува как двамата яздят на изток, за да открият Еро и морето.
Глава двадесет и четвърта
След като всички си легнаха, Аркониел изведе Айя на разходка из поляната, точно както двамата с херцога бяха сторили преди два месеца. Тогава наоколо прехвърчаха светулки и прилепи, а жабите пееха.
Тази нощ поляната и гората бяха тихи. Само бухали се обаждаха, поели на лов. Беше много студено. Сенките на магьосниците падаха като насечени върху заскрежената трева. Двамата слизаха към реката по една от пътеките, която бяха оставили работниците. Лесът и върховете блестяха в бяло около тях. В далечината, в дъното на полянката, край палатките още премигваха огньове. Вече почти всички работници си бяха заминали. Останалите също скоро щяха да си идат, нетърпеливи да се върнат в града преди първите снегове.
Срещата с Лел по-рано днес още тормозеше ума на Аркониел. Опитваше се да намери подходящите думи, за да обясни случилото се.
— Какво мислиш за новото си призвание? — попита го тя, преди ученикът й да е успял да зачекне темата.
— Не мисля, че ставам за наставник. Тобин не се интересува от уроците ми. Интересува се единствено от битки и лов. Не спира да говори как ще стане боец.
Дори и сами, двамата продължаваха да говорят за Тобин като за момче.
— Значи ти е неприятен?
— Точно обратното! — възкликна Аркониел. — Той е интелигентен, буден и много талантлив. Трябва да видиш какви фигурки изработва. Най-приятно ни е заедно, когато наблюдаваме работниците и майсторите.
Айя се подсмихна.
— Значи не всичко е „битки и лов“? Един умен наставник би намерил начин да се възползва от тези интереси. Има много изчисления в построяването на стабилна арка или в планирането на стенопис. Смесването на цветовете на практика си е алхимия. А за да може да пресъздава формите на живите същества, човек трябва да ги познава.
Аркониел вдигна ръце:
— Да, да, виждам, че съм абсолютен некадърник в това отношение. Ще се постарая да опитам отново.
— Не бъди прекалено строг към себе си, момчето ми. В крайна сметка не обучаваш млад магьосник, а благородник. Дори и като властник, Тобин не ще се нуждае от нашия тип обучение. Половината дворцов кръг не знаят как да напишат имената си. Трябва да кажа, че се възхищавам на Риусовото виждане. В днешно време ще чуеш множество благородници, които обявяват грамотността за писарщина. Научат ли се да четат и пишат, половината търговски дъщери ще останат без работа. Не, продължавай в същия дух. Преподай му всичко, което според теб после ще му е от полза. География и история — тях познаваш добре. Трябва да поназнайва музика и танци, преди да е призован в двора…
— Да си чула нещо? Знаеш ли дали ще бъде призован скоро?
— Не, но рано или късно и това ще стане, освен ако Риус не е склонен да представи сина си като идиот. Което ще направи задачата ни още по-трудна, когато времето настъпи. Не, смятам, че трябва да го приемем като нещо неизбежно. Сега той е на десет. Три години е максимумът, на който можем да се надяваме. А може би по-малко. — Тя поспря, намръщвайки се. — Моля се само да има достатъчно време да приеме ролята си, преди да трябва да встъпи в нея. Но това няма как да знаем.
Аркониел поклати глава.
— Той е толкова млад, толкова… — Затърси думата. — Отнесен. Трудно е да си представя съдбата, която лежи на тези тесни раменца.
— Приеми изпратеното от Светлоносителя — отвърна Айя. — Каквото и да стане, трябва да се постараем да използваме максимално онова, с което разполагаме. Засега задачата ти е да го държиш в безопасност и щастлив. От този момент нататък ти ще бъдеш моите очи и уши. И ако нещо… злощастно се случи с Ки… Съветвам те да не се привързваш към него.
— Зная. Това беше едно от условията, които постави херцогът. Бедният Ки е като агънцето, което бива угоявано за слънцестоенето.
— Той е тук по твое настояване, Аркониел. Никога не позволявай мекото ти сърце да ти пречи да съзираш сериозността на ситуацията ни.
— Почувствал съм докосването на бога, Айя. Никога няма да забравя това.
Тя го потупа по ръката.
— Зная. Кажи ми сега за Тобин.