— Заради детето, кажи ми. Знаеш, че с Аркониел не сме от приказливите.
Тарин се загледа в белязаните си ръце.
— Намират се такива, които твърдят, че Риус открил, че не е бащата и убил едно от бебетата, преди някой да е съумял да го спре. Затова мъртвото дете станало демон, а живото се държи далеч от кралския двор.
— Ама че нелепици! А как се справя херцогът в двора?
— Кралят го държи близо до себе си, както винаги. Нарича го „братко“, но… След смъртта й нещата между тях са пообтегнати, макар до голяма степен това да е по вина на Риус. Той се изнесе от Новия дворец и се върна в Атион. Вече не понася да бъде тук.
— Това не е справедливо спрямо детето.
Тарин ги погледна. За пръв път Аркониел видя сянка на болка и вина.
— Зная. И аз самият му го казах. Това е част от причината, поради която бях изпратен. Не съм казвал на никого, за да не би и Тобин да чуе. Това ще разбие сърцето му. Моето почти разкъса.
Айя взе ръката му в здравата си такава.
— Винаги си говорел за Риус като за брат, Тарин. Трудно ми е да си представя, че той ще се отвърне от теб. Ще говоря с него, когато се срещнем.
Тарин се изправи.
— Няма да е необходимо. И това ще мине. А сега лека нощ.
Айя го съпроводи с поглед и поклати глава.
— Често изпитвам съжаление, че не му казахме.
— Изпитвам същото, колкото по-дълго стоя тук — кимна Аркониел.
— Нека засега оставим нещата както са си. — Айя помръдна превързаната си ръка и потръпна. — Ще мога да яздя и така. Утре поемам. Искам отново да видя Еро и да поговоря с Риус.
— Еро? Така отиваш директно в леговището на вълка. Несъмнено ще се натъкнеш на Гоначи.
— Да, но трябва да ги погледна по-отблизо. Ще ми се Илиор да ми ги беше показал, когато всичко това започна. Не се паникьосвай, Аркониел, ще бъда внимателна.
— По-внимателна от случилото се преди малко, надявам се. Какво стана всъщност?
— И аз самата не зная точно. Когато пристигнах и той нападна, усетих защитния кръг, който създадох, да се огъва като стена на палатка под вихър. А сега си помислих, че е наложително нещо по-силно. Опитах се да го прогоня от помещението и да го запечатам до сутринта.
— Сбърка някой символ?
— Не, магията беше построена правилно. Но, както видя, не проработи. Казах ти и преди — този дух не прилича на нищо, което съм срещала досега. Ще ми се да имах повече време да го изследвам, но сегашните условия са прекалено вредни за децата. Дори не смея да се върна в къщата. Обаче бих искала да видя Тобин отново, преди да тръгна. Ще ми го доведеш ли сутринта? Сам.
— Разбира се. Но на твое място не бих очаквал дълъг разговор. Той не е от бъбривите.
Айя легна върху сламеника и се засмя.
— Видях. В името на светлината, тежка работа ти предстои.
Глава двадесет и пета
Когато на следващото утро Тобин се събуди, Ки стоеше на прозореца. Бе подпрял брадичка на едната си ръка, а с другата разсеяно чоплеше някакви лишеи с дългите си, неспокойни пръсти. На дневна светлина изглеждаше по-малък и същевременно тъжен.
— Семейството ли ти липсва?
Ки рязко вдигна глава.
— Ти също трябва да си магьосник, защото четеш мисли. — Но го изрече усмихнат. — Тук е ужасно тихо, нали?
Тобин приседна и се протегна.
— Хората на татко вдигат много шум. Но сега са в Атион.
— Бил съм там. — Ки приседна на прозореца, клатейки боси крака. — Или поне съм минавал край него на път за града. Твоят замък е най-голям в Скала, ако не броим Еро. Колко стаи има?
— Не зная. Никога не съм го посещавал. — Виждайки как другото момче повдига вежди, принцът добави: — Никога не съм бил другаде, освен в Алистън. Роден съм в двореца, но не го помня.
— Не ходиш на гости? Ние имаме роднини къде ли не и непрекъснато им гостуваме. Ако моят вуйчо беше крал, непрекъснато щях да стоя в Еро. Там има музика, танци, улични музиканти и… — Той замлъкна. — Заради демона ли?
— Не зная. Мама не обичаше да ходи никъде. А татко казва, че из градовете върлува чума. — На Тобин му хрумна, че Ки беше преживял пътуването си невредим. Сви рамене. — Винаги съм си бил тук.
Ки се обърна, за да погледне през отворения прозорец.
— А как си прекарваш времето? Обзалагам се, че не ти се налага да поправяш огради или да пасеш свине!
Тобин се ухили.