— Не. Татко си има наематели, които правят тези неща. Тренирам с Тарин и ходя на лов в гората. И имам модел на Еро, който татко ми направи, обаче в момента Аркониел живее в стаята, където е той. Така че ще ти го покажа по-късно.
— Тогава да вървим на лов. — Ки скочи от перваза и започна да търси дрехите си под леглото. — Колко кучета имаш? Снощи не видях нито едно в залата.
— Само онези старите в градината. Обаче не ходя с тях. Кучетата не ме обичат. Но Тарин казва, че съм добър стрелец. Ще го питам дали ще ни заведе на лов.
Откъм ръба на леглото надникнаха чифт кафяви очи.
— Заведе? Искаш да кажеш, че не отиваш сам?
— Не ми е позволено да напускам замъка сам.
Ки отново изчезна и Тобин чу въздишка.
— Добре. Не е много студено и можем да плуваме. А може и да ловим риба. На дъното на поляната видях чудно местенце за риболов.
— Никога не съм ловил риба — призна Тобин, чувствайки се неловко. — Освен това не мога да плувам.
Другото момче се надигна и опря лакти на кревата, оглеждайки принца.
— На колко си години?
— В дванадесетия ден на ерасин ще стана на десет.
— А не ти позволяват да се забавляваш сам? Защо?
— Нямам представа.
— Знаеш ли…
Тобин го погледна очаквателно.
— Преди да тръгна, след като Айя ме откупи от татко, сестра ми каза, че е чувала за теб.
Сърцето на Тобин се превърна в камък.
— Каза, че според някои от благородниците си бил прокълнат или побъркан, затова живееш тук, а не в Еро или Атион. А знаеш ли какво мисля аз?
Значи това беше. Снощи нямаше никакво значение. Нещата щяха да се развият точно така, както се беше опасявал. Все пак Тобин съумя да запази брадичката си вдигната и да се насили да погледне Ки в очите.
— Не. Какво мислиш?
— Мисля, че онези, които разправят подобни неща, имат лайна между ушите. И че също така хората, които те отглеждат, са побъркани, щом не те пускат да си играеш сам — при цялото ми уважение към херцог Риус, разбира се. — Ки му метна усмивка, която прогони страха. — И още мисля, че излизането в ден като този си заслужава боя.
— Така ли? — попита Аркониел, облегнал се на рамката на вратата. Ки се изчерви гузно, но магьосникът се изсмя. — Аз също смятам така. Говорих с Нари и Тарин. Те са съгласни, че е време принц Тобин да започне да се занимава с делата, подобаващи на младо момче. След като ти си тук, за да го придружаваш, не мисля, че разумните молби биха били отхвърлени. Стига да не се отдалечавате прекалено много.
Тобин се взираше в него. Знаеше, че трябва да е благодарен за тази внезапна промяна в правилата на домакинството, но не му харесваше, че бе дошла от магьосника. Кой беше Аркониел да прави подобни решения? Да не би той да командваше в този дом?
— Но преди да се отправиш на приключения, принце, Айя би искала да разговаря с теб — продължи младият мъж. — Тя е в казармата. Ки, защо не идеш да провериш какво е спретнала готвачката? Ще те чакам в залата, Тобин.
Принцът хвърли гневен поглед към затворилата се врата и започна да нахлузва дрехите си.
— За какви се мислят тези магьосници, че да ме командват така?
— Не мисля, че прави подобно нещо — отвърна Ки. — И не се тревожи за Айя. Тя не е толкова страшна, колкото изглежда.
Тобин нахлузи обувките си.
— Не ме е страх от нея.
Айя се наслаждаваше на закуската си в един слънчев ъгъл на казармата, когато Аркониел пристигна с Тобин.
Дневната светлина потвърди впечатлението, което бе започнала да си изгражда вчера. Детето беше слабо и доста бледо заради прекаленото време, прекарано на закрито, но инак изцяло приличаше на момче. Никаква магия, позната на ореските, не можеше да постигне подобно нещо. Жестоките бодове на Лел бяха свършили отлична работа и държаха, придавайки непогрешима солидност на формата.
Уви, Тобин не беше наследил красивите черти на родителите си — с изключение на майчините си очи и добре оформената уста, ала в момента дори и те бяха погрознели от изражението му на предпазливост. Очевидно не се радваше да я види, но пак се поклони учтиво. Както Аркониел бе отбелязал, малко детински неща имаше у това дете.
— Добро утро, принце. Как намираш новия си спътник?
Тобин малко се оживи.
— Много го харесвам, госпожо Айя. Благодаря ти, че го доведе.
— Днес си заминавам, но исках да говоря с теб, преди да отида да посетя баща ти.