— Брат си?
Тобин въздъхна:
— Обещаваш ли, че няма да кажеш?
— Ще се постарая, освен ако не реша, че баща ти трябва да знае, за да може да те пази.
За пръв път момчето я погледна открито. В ъгълчето на устата му се криеше усмивка.
— Можеше да излъжеш, но не го стори.
За миг Айя се почувства изложена пред него. Ако вече не знаеше, в този момент би потърсила магия у него. Опитвайки се да прикрие изненадата си, тя отвърна:
— Предпочитам да бъдем честни.
— Лел ми каза да наричам духа брат. Каза, че на мъртвите не можело да се дава име, ако те не са имали, преди да са умрели. Това истина ли е?
— Тя разбира от тези неща, значи трябва да е истина.
— Защо татко или Нари не са ми казали за това?
Айя сви рамене.
— Какво мислиш за него, след като знаеш?
— Все още върши лоши неща, но вече не ме е толкова страх от него.
— Защо Лел те е научила да го викаш?
Той отвърна поглед, отново предпазлив.
— Тя каза, че трябва да се грижа за него.
— Ти го накара да спре да хвърля неща из залата снощи, нали? Винаги ли прави това, което му кажеш?
— Не. Но мога да го спирам да наранява хора. — Отново погледна към ръката й. — По принцип.
— Това е много мило от твоя страна. — Друго дете съвсем лесно би сторило обратното. Щеше да говори с Аркониел за това, преди да замине. Извън крепостта на Тобин можеше да му хрумне да си послужи по различен начин с тази си сила. — Ще ми покажеш ли на какво те е научила?
— Да повикам брат си тук? — Тобин не изглеждаше особено ентусиазиран.
— Да. Вярвам, че ти ще ме защитиш.
Принцът продължаваше да се колебае.
— Ако си затворя очите и запуша уши, докато ти правиш нужното, ще го сториш ли? Само ме докосни по коляното, когато е готово.
— Обещаваш ли да не поглеждаш?
— Кълна се в ръцете, сърцето и очите си. Това е най-тържествената и ненарушима клетва, която един магьосник може да даде.
И тя стисна очи и запуши ушите си, като дори се обърна.
Спази обещанието си да не поглежда или слуша. Не й се наложи, защото ясно усети надиплилото въздуха заклинание. Беше призоваващо, но не приличаше на нито едно от познатите й. Обгърна я мъртвешка студенина. Почувства потупване по коляното и се обърна, за да види две момчета пред себе си. Може би заради близостта на Тобин, а може би самият дух бе решил да се покаже по такъв начин, но братът изглеждаше точно като близнака си, със същата плътност, само дето не хвърляше сянка. Но двамата пак не можеха да бъдат сбъркани.
Братът стоеше напълно застинал, ала Айя усещаше черната му ярост. Устата му не помръдна, но тя чу думите: Не ще влезеш — толкова ясно, сякаш бе приближил бледите си устни до ухото й. Косата й настръхна, защото думите му носеха горчилката на проклятие.
Тогава той изчезна.
— Видя ли? — каза Тобин. — Понякога той просто си прави, каквото си иска.
— Заради теб той не ме нападна. Щеше да го стори, ако те нямаше. Благодаря ти, принце.
Тобин успя да се усмихне, а магьосницата се чувстваше изключително притеснена. Малко дете, особено такова без магия, не би трябвало да е в състояние да върши подобни неща.
Тя едва не се изсмя на глас, когато храбрият духоукротител отвърна:
— Няма да кажеш, нали?
— Да сключим сделка. Няма да кажа на никого, ако ми позволиш да разкажа на Аркониел. И ако обещаеш да се опиташ да му бъдеш приятел и да му позволиш да ти помага. — Тя се поколеба, преценявайки думите си. — Трябва да му кажеш, ако Лел поиска нещо от теб, което те плаши. Каквото и да е. Обещаваш ли?
Тобин сви рамене.
— Не ме е страх от нея.
— Кийса няма от какво се плаши, магьоснице — изрече познат глас откъм вратата на казармата. — Аз й помага. — Айя се обърна и видя Лел да я гледа с презрителна усмивка. — Помага на теб. Помага и на твое момче магьосник. — Повдигна лявата си ръка и показа татуирания полумесец. — Кълна се в Богиня, няма ме прогони този път. Където брат отиде, аз отиде. Ти върши своя работа, магьоснице, да помага на детето и духа.
— Какво гледаш? — попита Тобин.
Айя погледна към него, сетне обратно към прага. Лел я нямаше.
— Нищо. Сянка — разсеяно каза магьосницата. Дори и гледайки право в жената, не бе могла да усети какъв тип магия бе използвала тя. — Сега ми дай ръката си, принце, и ми обещай, че ще се опиташ да бъдеш приятел на Аркониел. Много ще му е мъчно, ако откажеш.