— Защо дойдохте с нас, капитане? — попита ме Сара откъм огъня. — Вие от самото начало нямахте особено доверие в начинанието.
Върнах се при огъня и седнах до нея.
— Забравяте нещо. Всички пари, които ми предложихте — подсетих я аз. — Затова го правя.
— Едва ли е само затова — усъмни се тя. — Парите едва ли са били достатъчна причина. Страх ви е било, че никога няма да се върнете отново в космоса. Представяхте си, че ще бъдете затворник на Земята завинаги и още първия ден това ви тормозеше.
— Вас всъщност ви интересува — уточних аз — защо е трябвало да избягам на Земята и да потърся убежище там. Умирате от любопитство да научите точно с какъв престъпник сте тръгнали на път. Как така не сте получили и всички долни подробности за мене? Знаехте всичко останало, дори и минутата, в която трябваше да се приземя. На ваше място бих се скарал на разузнавателната си служба. Шпионите ви са се провалили.
— Разправят се много неща — спокойно продължи тя. — Всички те явно не може да са верни. Няма как да се каже точно коя е вярната. Но ще ви призная едно нещо — вие сте потресли целия космос. Кажете ми, капитан Рос, това измамата на всички времена ли беше?
— Не знам — вдигнах рамене аз. — Нямах намерение да правя рекорд, ако за това говорите.
— Но е била замесена и една планета. Така чух и беше смислено, тъй като сте били търсач на планети. Толкова добра ли беше, както говорят хората?
— Госпожице Фостър, тя беше прекрасна — възкликнах аз. — Приличаше на Земята, каквато е била преди Ледниковия период.
— Какво тогава не потръгна? Говореше се какво ли не. Един казваше, че е имало някакъв вирус. Друг твърдеше, че климатът бил много нестабилен. Трети говореше, че изобщо не било планета.
Захилих се. И аз не знам защо. Тук нямаше нищо смешно.
— Само едно нещо не беше наред — обясних аз. — Нещо много дребно. На планетата вече имаше разумен живот.
— Но вие сте можели да знаете…
— Не е задължително — поклатих глава аз. — Те не бяха много. И не се забелязваха лесно. По какво се разбира, че на някоя планета има разумен живот?
— О, не знам — призна си тя.
— Нито пък аз.
— Но вие…
— Аз търсех планети, а не ги изучавах. Търсачът на планети няма необходимите съоръжения за такива изследвания. Той може да получи обща представа за нея, разбира се. Но не разполага нито със съоръженията, нито с човешките ресурси, нито със знанията, които да му позволят да я изучи внимателно. Оценката, направена от човека, който е открил планетата, няма правна стойност. Ясно е, че у него може да се говори за известно пристрастие. Планетата трябва да се регистрира…
— Но вие сте я регистрирали, разбира се. Не бихте могли да я продадете, без да сте го направили.
— Регистриран оглед — кимнах аз. — От уважавана фирма за проучвания. Всичко беше тип-топ и аз се залових за работа. Направих само една грешка. Платих им допълнително, за да докарат екипировката и хората си бързо и работата да се претупа. Към планетата проявяваха интерес десетина поземлени фирми и се страхувах, че някой може да открие нова планета с по-добри качества.
— Но това би било много малко вероятно, нали?
— Предполагам, че е така. Но трябва да разберете, че човек може десет живота да се занимава с издирване на планети и дори да не се приближи до някоя с половината качества на тази. Когато се случи нещо такова, започват да те измъчват всякакви фантазии. Нощем се събуждаш плувнал в пот от представите в съзнанието си. Знаеш, че подобна възможност вече никога няма да имаш. Знаеш, че за тебе това е единственият шанс да се осъществиш. Мисълта, че може да се появи нещо, което да ти го отнеме, е непоносима за теб.
— Мисля, че ми е ясно. Бързали сте.
— Ужасно бързах — съгласих се аз. — А оценителите също бързаха, за да спечелят допълнителното си възнаграждение. Не твърдя, че бяха небрежни, но биха могли и да са. Но да не ставаме несправедливи към тях. Разумните форми на живот обитаваха само изолирани участъци в джунглата и не бяха кой знае колко блестящи. Преди милион години и Земята би могло да бъде проучена, без да се попадне на нито едно човешко същество. Тези организми бяха на равнището на — да кажем — питекантропите. А питекантропите, по времето, когато са живели, едва ли биха предизвикали особена сензация при някое проучване на Земята. Те са били малко на брой и — съвсем очевидно — не са имали желание да се показват. Не са и строили нещо, което би могло да се забележи.
— Тогава е било просто голяма грешка.
— Да — съгласих се аз. — Беше просто голяма грешка.