Вече имаше признаци на живот, макар и не много. Някакви кряскащи неща преминаваха по хълмовете, докато се движехме през пустошта или се спускаха по цветните дерета, като крякаха възбудено. Бяхме ги нарекли „обикалящите“ — те рядко се виждаха и винаги бяха далече, толкова далече, че дори с биноклите не можехме да ги огледаме добре, но от видяното разбрахме, че са невероятно уродливи същества, които сякаш ходеха на кокили, клатушкаха се и продължаваха бързо с големи крачки, не личеше да се движат бързо, но преминаваха големи разстояния. А от сухите долини излизаха „бързите“ — животни (ако бяха животни) с ръста на вълци, които се стрелкаха с такава скорост, че изобщо не можехме да разберем какво представляват и как се движат. Като се приближаваха към нас, приличаха на зацапано петно, после отфучаваха и се превръщаха в друго зацапано петно в далечината. Но въпреки че идваха близо, те никога не ни безпокояха. Същото бе и с онези, които кряскаха и обикаляха.
Растителността също се променяше непрекъснато. В някои от равнините се виждаха странни къдрави треви, а по някои от пустите земи изкривени дървета се опираха в хълмовете или бяха скупчени в деретата. Приличаха повече на палми отколкото на борове, макар че не бяха и палми. Дървото им беше невероятно твърдо и мазно и когато минавахме покрай тях, ние събирахме много от падналите им клони, колкото хобитата можеха да носят, за да ги използваме за подпалки.
И винаги виждахме дърветата — огромните чудовища, които се извисяваха на километри в небето. Вече бяхме съвсем сигурни, че са посадени, че земята е била проучена и те са разположени в градини, в геометрични фигури върху земята. Не се приближихме на повече от два километра до което и да е от тях. Самата пътека изглежда бе прокарана така, че да ги отбягва. И макар понякога да забелязвахме, че изстрелват шушулките си, те никога не идваха към нас.
— Като че ли са си взели урок — забеляза Сара. — Като че ли знаят какво ще им се случи, ако стрелят по нас.
— Само че този път няма да стане — напомних й аз, като се обвиних за кой ли път, че бях напуснал кораба, без да се върна в командната зала и да взема още една лазерна пушка и комплект резервни части.
— Те не го знаят, разбира се — каза Сара.
Но аз не бях така сигурен.
Забелязвахме през биноклите от време на време рояци от малките плъховидни същества, които се стрелкаха от дупките близо до дърветата, за да събират семената от изхвърляните шушулки и явно ги носеха към скрити ями да ги приберат. Не се опитахме да разгледаме ямите — бяха прекалено близо до дърветата. Щом дърветата искаха да ни оставят на мира, ние нямахме нищо против да им отвърнем със същото.
Пътеката продължаваше — понякога едва се виждаше, друг път се разширяваше и имаше по-добро означение, като че ли някога в миналото там е била използвана повече отколкото другаде. Но пътуването ни така или иначе не беше трудно. Не срещнахме жива душа.
Един ден пътеката се пресече от нещо, което някога е било павиран път — бяха останали само няколко от паветата. Малкото, които се виждаха, бяха или строшени, или разместени, но от пресечката с пътеката следите на пътя се виждаха добре и можеше да се забележи, че той се простираше в далечината без нито един завой.
Направихме съвещание. Пътят наистина бе привлекателен, в някои отношения изглеждаше по-привлекателен от пътеката. В миналото навярно е бил връзка между важни места, докато пътеката се влачеше почти произволно. Затова пък по пътеката имаше следи от някогашно пътуване. По пътя нямаше никакви следи. Той съществуваше само защото не бе изминало достатъчно време, за да се заличи. Освен това пътеката, общо взето вървеше на север, а това беше посоката, в която мислехме, че ще открием кентаврите. Пътят се простираше от изток на запад. Още нещо — пътеката несъмнено бе по-стара от пътя. Всичко в нея изглеждаше древно. Понякога, когато географските особености не й позволяваха да криволичи, дълбочината й бе по-голяма от метър. Личеше, че е била използвана от хилядолетия, че е използвана редовно от незапомнени времена.
След известно колебание взехме решение — донякъде логически, донякъде по догадка. Продължихме по пътеката.