Викарият сви рамене. Не му се струваше особено признателна, ама какво повече бе очаквала, зачуди се той.
— Довиждане, дете мое. В такъв случай очаквам новини от теб до няколко дни.
Вратата се затвори зад нея. Разговорът беше труден, но изглежда тя нямаше повече да безпокои Кранли.
Младежът се беше отървал от неприятностите. Следобед беше звъннал на викария да го осведоми, че заминава с нощния влак за Шотландия и че вероятно ще остане там шест седмици. В Шотландия скоро щеше да забрави цялата история. Викарият погледна часовника. Боже, не подозираше, че е толкова късно. Трябваше да отиде на малката вечеря с танци у херцогиня Атълбъро.
— Засрами се, Джеймс, как се осмеляваш да ме принуждаваш да се смея на историите ти. Веднага да се махаш!
Херцогинята избута викария далеч от себе си с палав жест или поне така си представяше тя.
Беше му безрезервно отдадена, но обичаше да се преструва, че той я шокира. Холауей я хвана за ръка и не й позволи да избяга.
— Нора — рече укорително, — как може да си толкова нелюбезна с мен? Нарочно ме слагаш да седна до теб, а после се оплакваш, че се старая да те развличам. Може би предпочиташ да отида да седна до онази крайно очарователна млада дама с розовата рокля, която ни наблюдава?
Момичето, с което се бе запознал сега, на вечерята, чу забележката му и се изчерви. То намираше викария за неустоимо привлекателен.
Херцогинята се засмя снизходително:
— Няма да ви позволя да й кажете нито дума, ако не се държите прилично.
Той прошепна нещо в ухото й и тя звучно се разкикоти.
— Не, не, вие сте безнадежден случай, а очаквате да ви приемам сериозно, когато идвам в „Сейнт Суидин“. Каква ще е темата на утрешната проповед?
— Още не съм решил — нехайно отвърна той.
Обичаше да дава вид, че не подготвя проповедите си предварително. Херцогинята го погледна, поклати глава и малко след това направи знак на гостите си да станат от масата.
— Оркестърът пристигна — оповести тя — и всички трябва да станат и да танцуват, така че давам на мъжете десет минути, не повече.
Мъжете се засмяха и се надигнаха тромаво от столовете си. Щом херцогинята напусна стаята, следвана от група прелестни жени, всички се облегнаха удобно и се заеха да обсъждат домакинята си. Жените, чиито съпрузи не присъстваха, бяха разчепкани до последната подробност във физическо и морално отношение, а придружените от съпрузите бяха удостоени с уместното количество ласкателство и внимание.
Някой направи няколко остроумни забележки във връзка със скандала, който се оформяше около известна в обществото красавица, а друг досади на всички с приказките си за стария порцелан. Още при първите му думи обаче се взе решение мъжете до един да се качат горе, за да танцуват, и досадникът се оказа прекъснат насред изречението.
Няколко жени не танцуваха, а седяха в ъгъла и наблюдаваха останалите. Викарият веднага се запъти към тях и се постара да защити репутацията си като един от най-забавните мъже в Лондон.
Беше ту сериозен, ту остроумен, ту интуитивен, и жените щяха да го задържат при себе си цяла вечер, ако херцогинята не бе дошла да го спаси и да му нареди да танцува.
Той изпълни дълга си към неколцината важни гости и после погледът му се плъзна да потърси момичето в розово. Викарият беше изискан танцьор и макар да се стараеше да следи всички нови стъпки, знаеше, че е най-неотразим във валса. Нещо в енергичния ритъм и воплите на цигулката много му допадаше. Знаеше, че всички погледи следят него и партньорката му, докато се въртят в средата на залата. Представяше си какво говорят: „Каква прекрасна двойка са!“.
Със сигурност шушукаха нещо подобно. Херцогинята ги наблюдаваше от вратата. Превъзходна жена беше Нора, забележителна в редица отношения — познаваше живота, ако това изобщо бе по силите на някого. Той помнеше разговорите си с нея — а също и други неща… О, да, приятелството им беше невероятно. Това детенце беше леко като перце. Когато се оттеглиха в ъгъла, на викария му се стори, че тя леко се обляга на него. Прелестно създание! Той лекичко стисна ръката й и започна да си тананика тихо.
Малко след полунощ викарият си тръгна.
Не обичаше да остава до късно, умът му се изморяваше, ставаше избухлив.
Обаче беше прекарал приятна вечер.
Момичето беше много красиво, а се оказа и забавно; викарият се ласкаеше с мисълта, че й е направил много силно впечатление.