Чуй ме, смешно дребно човече, с този твой бележник и с изцапаните ти с мастило пръсти. Ще ти разкажа една история. Може да е истина, може и да не е. Мисли си каквото искаш и я отпечатай с огромни букви в неделния си парцал: „Каква е причината да се захвана с професията“ от Мейзи.
Разбираш ли, в известен смисъл всичко започна заради някакво суеверие. Винаги съм била луда по суеверията. Да не минавам под стълби, да си прекръствам солницата, да се покланям на луната, да изравям откъси от Библията. Всяка сутрин разгръщам Библията, за да проверя дали през деня ще имам късмет. Присмиваш ли ми се? Казвам ти, сериозно говоря. Една моя позната изрови „Господ ще направи да се залепва за тебе мор“ и след две седмици се разболя. Въобще не й беше смешно. Знаеше само, че не идва от Господ… Ние сме такива, всяка от нас. Вярваме в легенди, вярваме в символи, вярваме в знаци — единственото, в което не вярваме, са вълшебните феи.
Чуй ме, ако не бях суеверна, сега щях да съм домашна прислужница на Парк Лейн. Така е. Щях да нося боне и престилка. Щях да изхвърлям гърнето на някоя преяла дърта графиня. Щях да се срещам с момчето си в четвъртък вечер под някоя улична лампа и щяхме да ходим на кино, за да се натискаме срещу лира и три пенса. А я ме виж — свободна съм, не дължа нищо на никого, сама съм си господарка. Нали си имам моя си стая? Като малка нищо не разбирах. Ходех на служба право от Военния дом за сираци. Кухненска помощница в Кензингтън, такава бях. Не, не съм имала връзки. Не познавам родителите си. Типът, който срещнал майка ми една мъглива вечер, сигурно е носел униформа, иначе нямаше да ме изпратят във Военния дом за сираци. Бях щастлива, понеже бях невежа. Всеки ден се търках със сапун и носех фланелено бельо. Не познавах нищо по-добро. Мислех си, че ако се издигна от второстепенна помощница до главна, може би на петдесет ще съм спестила достатъчно, че да заживея тихо и кротко в провинцията.
Исках и да се омъжа. Въобразявах си, че ако целунеш някое момче, то те води право в църквата. После срещнах Джим. Джим не ме заведе в църквата, а и не ме целуваше много, обаче ме научи на адски много неща, които на домашните прислужници не им трябва да знаят. Изпитвах към Джим онова, което момичетата в книгите изпитват към типовете от кориците на списанията. Нали се сещате, ония с големите очи и къдравата коса. Косата на Джим беше права и беше кривоглед с едното око, но на мен не ми пукаше. Не знам дали си има име онова между мен и Джим. По филмите го наричат любов. Във вестниците го наричат престъпление. Аз не го наричах никак, но ми харесваше. Сърцето ми се свиваше, когато не бях с него. Чаках го в дъжда, не можех да работя както трябва. Мислех си, че той ще ме напусне, ако не изглеждам добре. Затова престанах да се мия и си купих пудра и парфюм, а той каза, че съм хубава. Викаше ми: „Виж сега, Мейзи, не е добре за теб да прислужваш. Твърде умна си“. „Ама защо — питах го, — не умея да правя нищо друго“. „Разбира се, че можеш — отговаряше, — можеш да правиш купища други неща. Слугуването е гадост. Така доникъде няма да стигнеш“. Когато му казах, че някой ден може да стана главна прислужница, той се изсмя.
— Да не смяташ да си пропилееш времето, като планираш каква ще бъдеш на петдесет? — попита ме. — Мислех те за по-разумна.
Отговорих, че е лош, обаче въпреки това се позамислих. Уплаших се, че може да започне да ме презира, ако остана прислужница.
— Ако напусна къщата, ще трябва да ми намериш работа — казах му.
Той ме изгледа странно и нищо не каза, но следващия път, когато се видяхме, ми метна такъв поглед, че бях готова да направя каквото поиска, само и само да не го изгубя.
— Нали се отнасям добре с теб? — попита. — Какво ще кажеш да спечеля малко пари и да те изведа навън да се повеселим?
— Не знам. Ти работиш, нали?
— Да, работя, Мейзи, обаче не така, както си представяш.
— Ами кажи ми как.
Той се засмя хитричко, намигна ми.
— Виж това — каза, извади от джоба си една огърлица и я размаха напред-назад пред очите ми.
— Откъде я взе? — попитах.
— Свалих я от една стара дама — отговори.
Тогава проумях. Джим беше крадец. Уплаших се.
Разплаках се и заявих, че не искам да имам нищо общо с него. Казах му, че съм почтено момиче.