Разбира се, рано или късно дойде краят. Тя не знаеше, че е станало три-четири часа — беше изгубила представа за времето и можеше да продължи да танцува вечно. Стоеше в дневната у дома и се сбогуваше с него, твърде доволна, твърде щастлива, за да говори. Той се озадачи от мълчанието й и току й мяташе тревожен поглед.
— Какво има? Сърдиш ли ми се? Разочарована ли си?
Глупавият чичо Джон! Изглеждаше толкова смирен, изпълнен с такова желание да ти угоди, че понякога ставаше направо сантиментален.
— Ти ми подари най-прекрасната вечер, която съм прекарвала през живота си — каза му тя.
Изведнъж горе се затвори врата и на площадката на стълбите се разнесоха стъпки. Чичо Джон се сепна, пребледня, после се извърна и я сграбчи за раменете. Изражението му се промени неузнаваемо. Изчезнаха веселите и загладени бръчки от носа към брадичката, изчезна любезната усмивка, светлината в кръглите подобни на мъниста очички. По изражението му се разля потайност, нещо лукаво и подмолно, устата му се разкриви, очите му се попритвориха. Заприлича на котарак, на лукав и дебнещо притаен котак, приклекнал самичък до тъмна и влажна стена.
— Чула ни е — прошепна той. — Слиза долу. Каквото и да се случи, трябва да я заблудим. Не бива да се досеща за нас, ясно? Трябва да лъжем, та ушите ни да плющят, трябва да съчиним някаква история. Ти мълчи, остави на мен.
Тя го изгледа смаяно.
— Но защо изобщо мама би имала нещо… — започна тя, но той я прекъсна нетърпеливо, вперил поглед към вратата.
— Не ми се прави на толкова невинна, по дяволите. Прекрасно знаеш, че положението е ужасно. О, боже! — Той се извърна и несръчно затършува за цигара с треперещи пръсти.
Момичето чу гласа на майка си пред стаята.
— Ти ли си, Джон? Какво правиш тук, долу? Имах ужасна вечер. Не успях да заспя…
Застана на прага и огледа и двамата: мъжът пафкаше цигарен дим и я наблюдаваше с ъгълчето на очите си, а момичето стискаше детинската си розова вечерна чантичка и я въртеше между пръстите си.
Мама си беше наметнала халат върху нощницата и го придържаше хлабаво с една ръка. Лицето й беше маска от пудра, положена небрежно, твърде набързо. Към устата й се проточваха бръчки, очите й бяха подпухнали. В този момент не бе останала и следа от хубостта й. Беше просто жена на средна възраст, която не беше спала добре. Момичето забеляза това още от пръв поглед и се засрами заради нея, адски неприятно му стана някой да я вижда толкова изнурена и измъчена.
— О, мамо, извинявай! Събудихме ли те?
За миг се възцари мълчание, напрегнато и плашещо, после мама се засмя — изкуствен и ужасен звук, а лицето й пребледня като лицето на чичо Джон.
— Значи съм била права през цялото време — каза тя, — не съм си го въобразявала. Всички тези скришни погледи и шептенето по ъглите. Откога продължава тази история? Откакто се върна от Париж или още от миналото лято? Бързо действаш за дете на твоята възраст, а? Можеше поне да проявиш приличието да отидеш другаде, а не да го правиш в моята къща.
Чичо Джон побърза да се намеси и занарежда на пресекулки:
— Скъпа моя, уверявам те… нищо лошо… попитай малката… умоляваше ме да я изведа, дожаля ми за детето… исках да остана с теб… изобщо не ми е хрумвало… пълен абсурд… — Кратки, плахи, накъсани изречения, напълно неубедителни, звучащи като поредица лъжи дори на момичето, което стоеше до него.
Обаче жената не го слушаше. Не можеше да остави дъщеря си просто така. Малката беше виновна, тя лъжеше, тя действаше срещу нея — мъжът не беше нищо, просто сянка.
— Как смееш! — нахвърли й се тя. — Как смееш да ми се връщаш от Париж и да се държиш като евтин парцал от улицата? Още щом се прибра, се досетих какво се опитваш да направиш: прочетох го в очите ти. О, но ти действаше подмолно, не го правеше показно! Беше твърдо решена да го пипнеш обаче, нали така? Него и никой друг. На всяка цена трябваше да е той. Чувала съм, че така правят момичетата на твоята възраст. Държат да докопат мъжа на друга жена. Да не мислиш, че ще го деля…?
Момичето не отговори. Просто стоеше, вперило поглед в майка си, физически наранено от ужас и срам, а осъзнаването на случилото се прогори съзнанието й като дамга. Мама и чичо Джон. Мама и чичо Джон във Фринтън преди десет, дванайсет години. Мама и чичо Джон в Лондон, Париж, Кан. През всичките тези години, докато той купуваше билети, караше колите, уговаряше се с търговците, плащаше сметките, многократно се хранеше в къщата, ден след ден, нощ след нощ. Мама и чичо Джон.