Над всичко сякаш беше надвиснала мъгла. Мъгла, създадена отчасти от бледия пушек, виещ се от високите комини на фабриките, а също и от реката — бяло дихание, надигащо се от разкаляното корито под бързото течение. Мейзи се облегна на стената на укрепения речен бряг и се загледа към водата. Смъкна шапката си и вятърът издуха косата й зад ушите.
Стъпалата я боляха от тесните черни обувки, беше изморена, съсипана. Цял ден беше на крак, и то за нищо! Просто обикаляш от място на място, знаете как е, а всъщност сутринта си планирал да прекараш един спокоен ден. Но нещата се случват едно след друго, попадаш на сватба, хапваш нещо на обяд, купуваш си едно друго и преди да се усетиш, пак се е стъмнило.
Ох, толкова беше приятно край водата, спокойно някак. Я виж онзи рояк птици над моста охранени сиви приятелчета, не изглеждаха никак гладни.
Какви са, гълъби ли? Да пукне, ако различава една птица от друга.
Боже! А и онзи кораб ей там, онази чудесия — дългият шлеп насред реката…
Като на снимка, честно! Така й се искаше да е на борда, да седи до смешното кормило и просто да плава нанякъде — покрай всичките складове и пристани, покрай вонящите докове към морето… морето. Въздъхна при тази мисъл. Да, така беше. На края на тази дълга, кафеникава и лъкатушеща река я очакваше морето. Там нямаше кал, нямаше мръсотия — нямаше го отколешния лепкав пушек. До безкрай се ширеше само синя вода и бели вълни, които се плискат в лицето ти. Няма никакво значение накъде пътуваш — просто навеждаш глава отстрани на шлепа и потапяш ръка във водата. Край с влаченето по тротоарите, край с проклетото висене и чакане по улиците. Просто се отпускаш, сърцето ти тупти кротичко и равномерно и ти спиш, спиш много дълго.
— Не се каниш да скачаш, нали?
На Мейзи за малко сърцето й да изскочи.
— Да му се не види, здравата ме стресна! — възкликна тя гневно и изгледа ядосано младия мъж, който я беше заговорил. А после, понеже той й се усмихваше мило и приятелски, не се сдържа и също му се усмихна. — Гледах този глупав стар шлеп и си мислех колко бих искала да съм на борда и блажено да си плавам — край на тревогите, край с всичко. Май мозъкът ми се е размекнал, а?
Младият мъж запали цигара и се облегна на стената до нея.
— И аз съм се чувствал така — увери я той. — Странно е как усещането те връхлита внезапно — копнежът да се махнеш, да се откъснеш от всичко. Понякога ходя на пристанището след полунощ, когато става тъмно като в рог и се вижда само тъмната развълнувана вода и светлините на закотвените кораби. После от тъмното се разнася дългият протяжен вой на сирена, забелязваш червена точица, която се движи, и чуваш звучното пърпорене на перка, и покрай теб се плъзва смътният силует на голям кораб, насред реката, запътил се към открито море.
Нещо се стегна в гърлото на Мейзи.
— Продължавай — прошепна тя.
— Да, точно така — каза той. — Корабът минава покрай теб насред реката, а ти сякаш си чул подрънкването на вериги на палубата и грубите подвиквания на мъжете. Корабът наистина минава посред реката, покрай Гринич и Баркинг, покрай равното зелено блато, покрай Грейвсенд и се отправя към открито море. А ти стоиш в края на пристана, мъничко черно петънце, зарязано на сушата.
— Такива сме ние — тихо се обади Мейзи, — шепа черни петънца, а никой не подозира и не дава пет пари. Странен свят, а?
— Да, странен свят.
За миг се възцари мълчание. Мейзи се взираше в златистите отражения върху водата.
— Как ми се иска, о, как ми се иска да бях богата! — възкликна тя. — Знаеш ли какво бих направила? На гарата ще си купя билет за първа класа и ще се кача на влак, който пътува към едно място, дето съм виждала по плакатите.
— Как се казва?
— Не знам, обаче ако го видя написано, ще си спомня. Там има пясък, златист пясък, и морска шир. Има и мънички лодки с кафяви платна, които можеш да си наемеш за по един шилинг на час, има и магаренца с панделки на ушите, които припкат напред-назад по пясъка… Знаеш ли какво ще направя, ако отида там, знаеш ли? Ще си сваля обувките и чорапите като дете, ще навия полата си нагоре, ще остана във водата колкото си поискам и ще цопам с крака.
Той се засмя.
— Не искаш много, нали? Обзалагам се, че имаш предвид Саутенд.
— Точно така, правилно — едва не падна от вълнение тя. — Ето там ще отида, ако съм богата. И ще си построя малка ферма високо на скалите, с крави и пиленца, много уютна.